Същност на анатомията и физиологията на висшата нервна дейност

АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ НА
ВИСШАТА НЕРВНА ДЕЙНОСТ

СТУКТУРА И ФУНКЦИИ НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ. ОРГАНИЗМЪТ КАТО САМОРЕГУЛИРАЩА СЕ СИСТЕМА. ОБЩИ ПРИНЦИПИ И МЕХАНИЗМИ НА РЕГУЛАЦИЯ.
Организъм – органи, взаимно свързани, зависима общност на взаимно свързани функциониращи органи, организирани във физиологични саморегулиращи се системи, които функционират при определени условия.
Характерни черти на организма:
Отворена система - в непрекъсната връзка с околната среда, обмяна на информации, вещества и енергия.
Вероятностна система – не строго детерминирана, отговорите зависят както от характера на дразнителите, така и от самата система.
Самоорганизирана – това са възможностите за запазване на единството на нейните елементи – заложено в самата система.
Йерархична система – различни нива, подчинени едно на друго
Свръхстабилност – има възможност не само да се възстановява след дразнение, но и да се саморегулира.
Самоусъвършенстване – може да придобива и нови качества (във връзка със средата – подобряване на приспособяването)

Система:
Физиологична система – съвкупност от органи, които изпълняват определена физиологична функция и притежават механизми за регулация.
Функционална система – форма на физиологична организация, получена по наследство или придобита по време на живота. Тя е резултат от регулация при осъществяването на определен вид дейност (пр. двигателната дейност)
Физиологична функция – тя се изпълнява от специализирани органи, организирани в системи, чиито строеж е предназначен за изпълнението на определена функция.
Физиологичен процес – комбинация от причинно свързани и координирани отделни функции (пр. обмяната на веществата – храносмилателната, отделителната и др. системи)
Хомеостаза – поддържане състоянието на вътрешната телесна среда (с величини и константи – кръвна захар, пулс, температура и др.)

Хомеостатична и Адаптивна регулация
Два основни механизма:
Хуморален (химичен) – осъществява се с помощта на биологично активни вещества (хормони; медиатори).
2. Нервнорефлексен механизъм – осъществява се чрез централната нервна система..
- получава и анализира аферентна сигнализация, протичаща от сетивните органи и рецепторите;
- създава „работни програми” за регулация на определени параметри (мозък);
- след регулативно въздействие проявява неговия ефект чрез повторна информация
- при необходимост постоянно коригира параметрите докато