Съвместната познавателна дейност - условие за ефективност на уч-възп. процес

Съвместната познавателна дейност - условие за ефективност на учебно -възпитателния процес

Ефектът от типа организация на съвместната дейност върху нейните резултати и върху възпитанието на участниците в нея е забелязан твърде отдавна. Редица автори експериментират, както отражението на този „групов ефект” върху обема и качеството на познавателната дейност, така и върху цялостното развитие на личността. Още през четиридесетте години на ХХ век швейцарският психолог Жан Пиаже издига хипотезата, че „учебната кооперация” е най-важното условие за прехода от егоцентрично мислене към неговите зрели етапи. Съгласно тази хипотеза, в отношенията на кооперативно сътрудничество възниква нуждата от координация на различни гледни точки. Тъкмо тази нужда преодолява егоцентризма на мисленето.
Значението на „кооперативните” форми на обучение отбелязват Блонски, Линхард, Мойман, Петровски и др. В. Петровски е категоричен: учениците днес работят заедно, но индивидуално. Учебната работа още не е включила трудовите взаимоотношения и норми на обществото. Съвместната организация на учебната, по подобие на трудовата дейност, би могла да съдейства за разрешаването на едно от съществените противоречия между съдържанието и организацията на учебния процес, между комуникативната насоченост на учебното съдържание и индивидуалистичния характер на организацията на учебната дейност. Учениците по-скоро работят един до друг, но не и съвместно.
Някои автори се боят от съвместната организация на обучението и на учебната дейност, защото тя би „изравнила” интелектуалното развитие на учениците. По своята същност познавателната дейност, твърдят те, е индивидуална, а не съвместна дейност. Това твърдение обаче не бива да се абсолютизира, тъй като противоречието, за което стана дума, ще се разрешава по посока на по-зрели форми на човешко мислене.

Формиращи функции на съвместната познавателна дейност на учениците
Изследванията през последните десетилетия в някои страни потвърдиха принципната постановка за необходимостта от развитие на формите на съвместна познавателна дейност. В основите на тази тенденция стои един интересен феномен: резултатите от обучението са значително по-добри чрез схемата „учител – група – ученик”, отколкото чрез традиционна схема „учител - ученик”.
Опити за включване на съвместната учебна дейност в образователна практика съдържат и стари системи: системата на проектите, Винетка-план, Иенски план и др. Всички тези опити имат общ недостатък: преследват самоцелно партньорство, формирането на комуникативни способности, при явното подценяване на познавателната дейност, формирането на умствени качества и способности на учениците. В по-ново време „груповата организация” на учебната дейност е обект на