Социална психология - Същност

Социалната психология е дял от психологията, който изучава психичните явления, възникващи при взаимодействието между хората и групите.
Изучава промяната в поведението на хората под въздействието на реално или имагинерно/въображаемо/ присъствие на други хора.
Социална перцепция. Изучава начините по които формираме мнение за другите.
Понятието перцепция се отнася до възприятието, до непосредственото отражение на действителността от чувствените органи. Тя стартира от непосредственото възприятие на външно наблюдаеми признаци и обекти. Следователно тя е процес на избирателно отражение, което обяснява субективността на индивида в този процес. Социалната перцепция е процес на интерпретация, защото мислещият човек не само възприема обектите, но и ги осмисля на базата на своя опит и знания.
Социални нагласи. Това са трайни оценки за хората и обектите, като всяка нагласа има три компонента когнитивен, афективен/оценъчен/, попведенчески /готовността да реагираме по определен начин/.
Нагласата е термин, който се смята за основополагащ в социалната психология. Налице са много определения за нагласи.Най-често срещаният подход сред социалните психолози към определянето на нагласите подчертава техните оценъчни аспекти. Някои наричат нагласата “заучена предразположеност да се реагира консистентно по благоприятен или неблагоприятен начин по отношение на даден обект”. Според това становище нагласите са оценка на определен човек, група, действие или предмет.Други теоретици смятат, че нагласите трябва да се разглеждат от гледна точка на техните компоненти – приема се, че нагласите имат три основни компонента: когнитивен, афективен и поведенчески. Когнитивният компонент се отнася до системата от убеждения на човека по отношение на обекта на нагласата. Афективният компонент обхваща посоката и интензивността на оценката на човека или типа преживяна емоция към обекта на нагласата. Поведенческият компонент е предразположение за действие по определен начин към обекта на нагласата.
Социално учене. Въведен термин от Алферед Бандура. Учене, чрез наблюдение, подражание или моделиране.
В психологията ученето се дефинира като „процес, който се появява, когато опитът причинява относително постоянна промяна в познанията или поведението на човека”. Социалното учене, от своя страна, е „всяко учене, осъществяващо се във връзка със социалните елементи в средата: другите хора, групи или културни продукти и институции”. Ролята на ученето и обучението е универсална навсякъде по света. Човешкото същество може да бъде социализирано само и единствено като му бъдат преподавани постоянно социалните маркери /език, ценности, роли, норми/. Това е процес, който се случва постоянно, през целия живот.
Социално поведение. Общо третиране на индивид или общност, начин на действие или