Социално-психологически теории

Основни социално-психологически теории

Нещата трябва да се разглеждат в процеса на промяна, еволюция.
През 18 – 19-ти век психологията е била една наука, днес тя е разделена на около 55 области. В началото на 20в. се обособява социалната психология като самостоятелна наука, а от нея се появяват и други психологии - след Втората световна война се появява политическа психология.
- психология на групите/социалните общности – това е един от основните проблеми на социалната психология.
- 60-те години започват да се отдиференцират групите, т.е. възникването им– организирани и неорганизирани (тълпата)  оттук възниква и психология на тълпата и организационната психология.
- Започва да се изследва и общуването, възниква психология на общуването. Тъй като общуването е вербално и невербално, възниква и невербална психология.
- групова динамика – процесите и поведението на хората са различни; сам или в група

Ролева теория / Теория на ролите

Създадена е през 1970г., основана е върху театралната метафора – в театъра се изпълняват роли, така е и в живота – хората играят роли, участват в групи; всяка група е съвкупност от роли, които трябва да се изпълняват; съвкупност от предварително създадени функции/роли;
Тази/тези роля/и в групата са съпроводени от определени очаквания (другият да изпълнява ролята си). Съобразно очакванията са конституирани и определени норми.Ако дадената роля не се изпълнява съгласно очакванията/ нормите, следват групови санкции.
Съгласно ролевата теория, хората в групата обикновено са конформисти и се съгласяват да изпълняват ролите. Съгласно ролевата теория, ролята определя не само поведението на човека, но и неговите нагласи, вярвания, очаквания. С промяната на ролята се променят и атитюдите на хората.
Пр. учител в детска градина надзирател в затвор промяна на самия човек, вярвания.

Теория на подкреплението

Базирана е върху това, че социалното поведение на хората зависи от външни събития / външни стимули.

S  R

Външните събития определят поведението. При периодичното повтаряне на действието на външния стимул се подкрепя/се утвърждава определен вид поведение.

S + положително подкрепление

Ако един външен стимул се подкрепи с нещо положително, реакцията се утвърждава и се повтаря. Ако стимулът е съпроводен с отрицателно подкрепление, при повторение стимулът се избягва.

Теория за социалното учене

Човек учи, научава