Специфика на субектността през късните етапи на онтогенеза

СПЕЦИФИКА НА СУБЕКТНОСТТА ПРЕЗ КЪСНИТЕ ЕТАПИ НА ОНТОГЕНЕЗА

Прилагането на субектния подход в последно време става приоритетен в изучаването на личностните структури, тяхното изменение и развитие. Така субектността се явява методологически принцип, а едновременно с това и предмет на изучаване Субектността това е интегративна личностна характеристика с медиативен характер, която осигурява адаптационните възможности на старите хора. Тя може да се декомпозира и детайлно да бъде проанализирана. В резултат на осъществени проучвания и интерпретации приехме, че вариативното съдържание и специфика на личностно-психологическите параметри детерминира качеството и особеностите на личностновата субектност на хората от напреднала и старческа възраст. По отношение на типа личностна субектност в двете изследвани от нас възрастови групи можем да констатираме, че вътре-личностната субектност е по- характерна за старите хора и нетипична за лицата в напреднала възраст (60-74 год.), а външно-личностната субектност е по-характерна за хората в напреднала възраст и не е така типична за старите хора (над 74 год.).

The subjectivnity peculiarities among elderly and old people.The subject approach is becoming more applied in the science research of the personal structures, their changes and development. In that context the subjectivnity is an integrative personal characteristic with specific mediative function giving the old people adaptive possibilities.It could be considered and be analyzed in detail. As a result of my research are established the specific personal determinants of the personal subjectivnity in late periods of the human life. Two types of the personal subjectivnity are determined in the research. One type – internal personal subjectivnity is more typical of the old people (after 74 years) and the external personal is more peculiar to elderly people( 60-74 years old).

Прилагането на субектния подход в последно време става приоритетен в изучаването на личностните структури, тяхното изменение и развитие. Така субектността се явява методологически принцип, а едновременно с това и предмет на изучаване. Анализират се феномените на субектността, компонентите на субектния опит. Изучава се закономерното развитие на субектното начало в онтогенеза. В този смисъл все още остава с някаква степен на неопределеност субектността и нейните значения в качеството на предмет за изследване на отделни етапи от развитието на онтогенеза, по- конкретно на късните етапи от живота и нейната онтологическа функция и значение.
Субектността може да се анализира и като интегративно свойство, обединяващо в себе си компоненти на различни структури на личността и организация на нейните компоненти. Субектността това е интегративна личностна характеристика с