Старостта и тревожността

“Цената на дългия живот е старостта.

Всеки човек остарява и това е едно от

големите последни изпитания !”

Из „Психология на човека”

Румен Стаматов

I. Същност на старостта

Вероятното докосване до тази възраст ще ни натъжи и може да ни изпълни с угнетение. Но със сигурност може да приемем истината, че всеки остарява и остаряването не винаги е угнетително.
Понятията старост и стареене са различни по своето съдържание. Стареенето представлява причината, а старостта следствието. Стареенето е генетикопрограмиран процес, сформирал се в еволюцията на живота, а старостта е последователен етап на индивидуалното развитие на човешкия вид. Старостта е обективен закон на многочислените индивидуални прояви на симптомите и времето на тяхната изява.

II. Изменения и предизвикателства пред старостта

1.Предизвикателства в периода на старост

Остаряването изправя човек пред няколко неизбежни предизвикателства:
пренасочване към нови роли и активности;
приемане на собствения живот, осмисляне на миналото и настоящето;
изграждане на разбиране за духа на времето, което не е негово и за което той няма усет;
запазване на вътрешното достойнство, себеуважение и компетентност;
осмисляне на смъртта;

Осмислянето на тези предизвикателства изисква воля, рефлексия и морално въображение. Обединяването на тези душевни сили се нарича мъдрост, която е често срещана при старите хора. Ако човек не се справи с тези предизвикателства, се появява озлобление, вина, презрение, завист, отчаяние. Старостта се открива със своята тъмна страна.
С напредването на старостта, предизвикателствата стават още по-драматични:
справяне със засилващата се немощ на тялото и болестите;
справяне със самотата и изоставеността, породени от загубата на значимите други;
справяне със засилващата се зависимост;
Несправянето с тези задачи засилва оскотяването, духовната смърт започва да изпреварва физическата смърт.

2.Изменения през периода на старостта

отслабване на способността да се застава на чуждата гледна точка, което е причина за нарастващия старчески егоизъм;
засилване на характерните недостатъци;
отслабване на независимостта и засилване на безпомощността, която достига до инфантилизъм – отношенията с другите могат да се изпълнят с недоразумения, защото са зададени от разбирането, че другите са