Технологиите в сферата на образованието

1. Технологиите в сферата на образованието
(2 учебни часа)

До неотдавна свързвани само със сферата на материалното производство, днес технологиите задължително присъстват във всички социални сфери. Технологията е свързващото звено, което осигурява ефективен пренос на теорията в практиката. Технологията осигурява висока надеждност при планирането и осъществяването на всяка практическа дейност. При това, достигането до желаните резултати се извършва при минимален разход на време, усилия, финансови и материални средства. Ето защо в съвременните условия формирането и развитието на технологичния подход и технологичното мислене придобиват особено важно значение. Технологичното мислене в най-общия смисъл на думата е подходът, нагласата, умението постоянно да се мисли комплексно как най-евтино, в най-къси срокове и с най-малки ресурси да се достигнат поставените цели и търсените резултати.
Съвременните технологии могат да се разделят на две големи групи:
производствени технологии;
непроизводствени технологии.
Производствените технологии се характеризират със стандартизиран краен материален продукт. Степента на допустимите отклонения от стандарта определя качественото равнище на технологията – колкото по-малки са тези отклонения, толкова “по-висока” е технологията. При съвременните “високи” технологии практически не се допускат отклонения от стандарта.
Непроизводствените технологии, наричани още социални, интелектуални и творчески, са технологии на създаването на произведения в областта на науката, културата и изкуството. За разлика от производствените технологии, тук крайният продукт е уникален, неподлежащ на унификация.
Палитрата на технологиите в сферата на образованието е извънредно пъстра: образователни технологии, технологии в образованието, педагогически технологии, дидактически технологии, обучаващи технологии, технологии на обучението, технологии на възпитанието, технологии на преподаването, технологии на ученето, тебеширени, аудиовизуални, компютърни и мултимедийни технологии, игрови технологии, Интернет-технологии и т.н. – списъкът може значително да бъде разширен.
Ориентирането в свободно формиращата се терминология не е лесна задача. Според Д. Павлов, причината за различните виждания за технологиите е в придържането към различни концепции за образованието (Д. Павлов, 2001). Технологиите в сферата на образованието могат да се разделят на три концептуално обособени групи:
1. Технологии, свързани изключително с процеса на обучение – на преден план се извеждат технологичните компоненти на дейностите на учителя при преподаването, организацията и управлението на процеса на обучение и дейностите на учениците при ученето. При подобен подход