Теми по Когнитивна психология

Тема 10
Усещането като начална и синтетична проява на психиката

Общ въпрос на философията, психологията и някои отдели на естествознанието, медицината и др. Началото на изследването му се поставя във философията на познанието, при материалистите от Древна Елада. Демокрит съставя и първата класификация на вкусовите усещания. По-късно Аристотел обявява усещането за един от белезите на психичното. При различаване на усещащата функция на душата от нейната вегетативна функция, той взема под внимание преди всичко познавателните качества на усещанията. Допринасят и елинистичните школи и особено епикурейците, които чрез учението си за „четвъртото вещество”, всъщност обръщат внимание на изучаването на вътрешните усещания. През XIX в., научните успехи на психологията са свързани главно с общата физиология и с физиологията на нервната система. През втората половина на века се появява и новото направление - психофизиката, чийто родоначалник е Густав Фехнер. Психофизиката започва да изучава и съпоставя психичните явления с външните им агенти. Именно в тази насока е и законът на Ернст Вебер, с който последният показва подредения характер на усещането от външните взаимодействия: D R/ R = const - относителният диференциален, разграничителен праг на усещането е константен. В псочената формула D R - диференциален праг, а R е онази дейност на дразнителя към която се е адаптирала нервната система.
Йохан Мюлер и Херман Хелмхолц работят върху физиологията на сетивата. Според тях, усещането не зависи от външните обстоятелства, а от нервното сетиво, от специфичността на енергията, която обработват различните сетива. С това не се съгласява Вилхелм Вундт. Неговата теория е своеобразна реакция срещу уеднаквяването на усещанията и образите. Прави впечатление, че в рамките на руската рефлексология, няма единно становище относно това с коя наука да се обвърже изучаването на усещането. За това говорят и изследванията на И. М. Сеченов и И. П. Павлов. „Въпросите за усещането не фигурират у Павлов, като частно физиологични, каквото е учението за безусловния рефлекс (Б.Р.). Има нещо подобно и у Сеченов, когато той изследва двата вида сетивност и говори за различията между възприятието и зрителното усещане при падане на светлината върху окото и при пространственото виждане. Анри Пиерон изследва генезиса на усещанията и тяхната реализация като проява на активността на организма в книгата си „Усещането създава живота”. На изключителната роля на усещанията за функционирането на организма и на техния непознавателен характер обръща специално влияние и друг голям френски психолог Анри Валлон.
Обща психологична характеристика на усещанията
Що се отнася до психологичната характеристика на усещанията, много често научната литература, то се