Теми По Психология

Теми По Психология

Съзнание

Природата на съзнанието

Не на всички езици има дума за съзнание, но на всички има думи за отделни явления, свързани с него: (1) будно състояние (противопоставено на сън); (2) телесни усещания като сърбеж или болка; (3) възприятия, получени чрез слуха, зрението и другите сетива, и (4) размишляване, желание и вярване. Сборът от съзнания, които наричаме съзнание, може да включва видове, които зависят от различни физиологични механизми.

Съзнанието: субек тивно и обек тивно

Традиционно съзнанието е било разглеждано като частен свят, достъпен за анализ предимно чрез интроспекция. Поради тази причина много психолози някога са го отхвърляли като тема на научно изследване. Съвременният напредък в изследванията и теорията обаче е възродил интереса на изследователите към изучаването на съзнанието. След като познанията за вниманието, възприятията, паметта, мисленето, емоциите и другите области на психичния опит се натрупват, става възможно съзнанието да се изучава по нови начини. Чрез изследване на физиологичната дейност, придружаваща промените в съзнанието - например причинените от съня, медитацията или психоактивните вещества - психолозите са научили повече неща за функционирането му. Нови инструменти и нови методологии водят до обективни, проверяеми резултати за различните видове съзнание.
Вследствие на това днес съзнанието се разглежда като едновременно субективно и обективно. Субективното съзнание се отнася до личния ни опит със света, т. е. до начина, по който нещата ни изглеждат. То включва начина, по който изглежда залезът, или този, по който чуваме или чувстваме водопада. Съзнанието ни обаче не е съзнание за самия свят, а възприятията ни за него. Преживяваме интегриран свят и интегрирането на възприятията ни от мозъка създава единството на съзнанието. Друг аспект на субективното съзнание е съзнанието за Аза. Без самосъзнание не бихме могли да се справяме ефективно със света. Не се раждаме със самосъзнание. То се появява постепенно у прохождащите деца и е свързано с когнитивното развитие и социалния опит.
Много учени протестират, че изучаването на субективното съзнание е извън обхвата на науката, но си остава фактът, че хората се справят много добре с комуникирането на субективните си преживявания. Например въпреки че е възможно пациентите изобщо да нямат предварителен опит с някакво заболяване, отговорите им на въпроси за характера на болката - дали е остра или глуха, могат да дадат на лекарите надеждна основа за диагностициране на различни оплаквания. Следователно макар че е трудно да се изучават субективните аспекти на съзнанието, без такива изследвания е
малко вероятно