Теми по Социална психология

ВЪВЕДЕНИЕ

Що е социална психология: научно изследване на това как мислите, чувствата и поведението на човека са повлияни от други хора.

Има две противоположни становища за тази наука – конвенционално и социоисторическо

Конвенционално: приема, че основната цел на науката социална психология е да възприеме света такъв, какъвто е в действителност и какъвто реално функционира.

Социоисторическо: приема, че основната цел на социалната психология е да опише разнообразните обяснения на реалността, разработени от различни групи хора и да разбере както социалната, така и историческата им основа, а също така и ролята им в живота на хората.

Видове социална психология: теоретична и приложна. Теоретичната се основава на базови теоретични принципи. Под приложна социална психология се разбира използването на социално психологически принципи и изследователски методи в обстоятелствата в реалния живот, за да се решават проблеми, включващи индивидуалното поведение в социални ситуации.

Видове изследователски методи: натрупване на емпирични данни, лабораторни изследвания, специални техники за взаимодействие в малки групи.

Връзки с другите науки: психология, социология

Сфери на приложение:

здраве: счита се, че здравето и болестта не са просто физически въпроси, тъй като психологическите процеси също имат голямо влияние върху тях
право: юридическата психология помага да се изследва човешкото поведение с оглед на достигането до обективни, непредубедени решения
политика: социалните психолози изследват общественото мнение, както и факторите, които влияят върху популярността на определени кандидати, а следователно и върху изхода на изборите
организация на фирмата: могат да подобрят организационното развитие на компаниите, да съдействат за изграждането на екипи между служителите и т.н.

СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ И СОЦИАЛНА ПЕРЦЕПЦИЯ

Определение за социална перцепция: начина, по който мислим и обясняваме нашето и чуждото поведение – допусканията, които правим, обясненията, които даваме, и впечатленията, които си формираме.

Обикновеният човек има богато и дълбоко разбиране за себе си и другите хора, което му помага да взаимодейства с околните. „Сортирането” на хората в категории и приписването им на черти / дружеблюбен, интелигентен, сексапилен и др./ ограничава сложността чрез подреждането и обясняването на