Теми по Социология

Социология - 04.09.2010год.

Теорема на Томас - за само-реализиращото се пророчество. Когато хората определят една ситуация като реална, тя става реална в своите последици. Хората реагират не само на обективните характеристики на една ситуация, но и на смисъла който те й приписват.

Макс Вебер –( 1864-1920год.) роден в Германия. Творчеството му е посветено на проблеми на сравнителната религия, изследва типовете икономически механизми, системите от закони в различни общества, изследва на класите, развитието на градовете, образование, медицина.
Богатството на социологическите изследвания на Вебер.

Обосноваване на социологията, като емпирична наука – социалните науки могат да се разделят на 2 големи дяла: догматични(нормо-творчески науки) и емпирични. Към догматичните той отнася право, етика, естетика. Емпиричните науки се интересуват от това как стоят нещата в действителността – история, политика, социология. Според него социологията е емпирична наука, защото не се опира само на общи понятия и теоретични твърдения, а се стреми да разкрие реалните форми на човешко поведение и смисълът, който хората влагат в своите действия.

Идеалният тип, като научен инструмент в социологията – идеалният тип е научна абстракция, при която социологът извлича определени аспекти на човешкото поведение и социалните институции, които могат да се наблюдават в реалния свят и от тях пресъздава системна логически издържана конструкция (например бюрокрацията). Според него всяка една организация се отклонява от идеалния тип. Вебер създава три идеални типа обясняващи господството в човешките общества – традиционен тип (в традиционните общества старейшината има най-голяма власт, основава се на допускането, че този с най-богат житейски опит е и най- умен), рационален тип(в модерните общества, основава се на ерудицията, на определени правила за действие) и харизма (свръхестествено качество, умение за увличане на масите, характерен е за великите исторически личности). Реалните типове господства съчетават тези три елемента.

Изследването на Вебер за появата на капитализма – публикува изследването си в книгата „Протестантката етика и духът на капитализма”. Протестантската етика е в основата на зараждането на капиталистическият дух, това е така защото религиите до тогава смятат богатството за нещо лошо за разлика от протестантството. Според тях богатството е проява на божието предопределение. Богатството е всъщност проява на слава на Бога. Човек е най-близо до Бога, когато развива божията дарба. Религията принуждава хората, които трупат богатства да ги влагат отново без да ги харчат и да демонстрират разкош.