Теории и направления в психологията

Съдържание :

Теории и направления в психологията

А. Културно-историческа теория за развитието на психиката
Б. Бихевиористично направление в психологията
В. Психоаналитично направление в психологията
Г. Нови теории в развитието на съвременната психология

А.Културно-историческа теория за развитието на психиката
Двадесетте-тридесетте години на ХХ век заемат особено място в развитието на психологическата наука. Това е времето на решителната ориентация на хуманитарното знание към диалектико-материалистическата методология. Макар и нова линия в развитието на психологическото мислене, този преход е подготвен от редица научно-материалистически ориентирани психолози: П. Жане, Ж. Пиаже, А. Валон и др., чиито изследвания и теоретически обобщения и в днешно време носят заряда на научната си актуалност. Критичният анализ на идеите на тези автори още в края на 20-те години на миналия век допринася, от една страна, за безусловното им включване в “златния фонд” на психологическата наука, а от друга, за утвърждаване на основните идеи на Л. С. Виготски, станали по-късно теоретична основа на съвременната диалектико-материалистическа психология. Анализът и обобщенията върху експерименталното и теоретично наследство на Л. С. Виготски винаги ще бъдат съпровождани от неволно “скалиране” на неговите идеи. Тяхното последователно представяне е само проследяване на вътрешната им логика в единната структура на психологическия анализ. Изхождайки от такова разбиране, естествено е да бъде поставено началото с фундаменталния за психологическата наука проблем за развитието на висшите психични функции. Всъщност с този проблем Л. С. Виготски започва разработването на основите на обективната психология, воден първоначално от желанието да осъществи “обективен анализ на човешките емоции, възникващи при четенето на това произведение”
Равнището на развитие на психологията в началото на 20-те години на миналото столетие не способства за такъв анализ, но затова пък стимулира Л. С. Виготски в ориентацията му към разработване основите на обективната психологическа наука. Две основни препятствия стоят пред него при осъществяването на това епохално за психологията начинание: традиционният интроспективен подход към съзнанието, разбирано като “сцена”, на която са представени неговите елементи – психичните функции и войнстващият бихевиористичен подход, типичен с пълния си отказ от съзнанието и със свеждането на сложното поведение до елементарната психична реакция.Психологическият анализ на културното развитие Л. С. Виготски осъществява върху основата на общия закон за развитие на поведението, формулиран