Теориите на Зигмунд Фройд и Ерик Ериксън за психичното развитие

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

За курс:

PSY 121 Критичен анализ на тема:

Теориите на Зигмунд Фройд и Ерик Ериксън за психичното развитие в периода на юношеството

Темата на настоящия критичен анализ са теориите за детско-юношеско развитие на Зигмунд Фройд (психосексуалното развитие) и на Ерик Ериксън (психосоциалното развитие), като целта ще бъде да анализираме и сравним двете теории.

Теория на Фройд за структурата на човешката психика

Представяйки своята обща теория, Фройд определя две основни сфери на човешката психика - сферата на съзнаваното и сферата на несъзнаваното. Съзнаваното е тази част, която осъществява отражението на околния свят и усещанията от вътрешната среда на организма, поставя ги в полето на субективното съзнание и те могат да бъдат споделяни с думи и демонстрирани с поведение – това са преживяванията, мислите и чувствата. Съзнанието е малка част от психичният живот. Използвайки метафора бихме могли да си представим съзнанието като лъч светлина, който “шари” в една тъмна стая и осветява ту една, ту друга част от нея. Извън съзнанието, най- близо до него, остава предсъзнанието. Неговото съдържание не е обект на внимание в определен момент, но то може да бъде лесно осъзнато и представлява достъпната човешка памет.
Несъзнаваното представлява една огромна част от психичното функциониране и се състои в протичането на сложни, несъзнавани процеси, които играят решаваща роля за психичното развитие, мотивацията на поведението, емоционалните преживявания и мисленето. Несъзнаваните съдържания са мисли, чувства, спомени, желания, които трябва или изобщо не могат да бъдат осъзнати, защото предизвикват неприятни чувства, противоречат на ценностите, будят срам и чувство за вина. Съзнанието непрекъснато се съпротивлява на тяхното осъзнаване и този процес на съпротива се нарича психична защита. Несъзнаваните преживявания могат да бъдат травматични преживявания от детските години.
В началото на своята практика, Фройд често среща случаи, при които тези преживявания са забравени сексуални травми или враждебни мисли и чувства към близки хора. Този факт, както и господствуващият строг морал на епохата, в която той работи, му дават основание да отдели особено внимание и да постави в центъра на теорията си подтиснатите, несъзнавани сексуални желания.
След като установява, че психичният живот представлява непрестанна и непримирима борба на противоположни сили, Фройд се насочва към търсене на източниците на енергия, която поддържа тези сили. Така се ражда неговата теория за инстинктите като източници на енергия за психичния живот.