Теория на възпитанието

Развитие на педагогиката. Диференциация и интеграция на педагогическата наука. Основни понятия в педагогиката
Основни аспекти на изложението

Генезис и еволюция на педагогиката
Науката е система от научни знания, отразяващи движението, изменението и развитието на природата, обществото и човека в тяхното единство и противоречие. Всяка наука трябва да съдържа следните компоненти:
обект и предмет;
основни категории, понятия и отношения между тях;
емпиричен базис от данни и факта за явлението или процеса, който изследва;
методология и методи;
обяснителни схеми и модели;
принципи;
закономерности, които са утвърдени;
неразрешени хипотези и проблеми;
прогнози за бъдещето.
Обикновено за обект се приема това, което противостои на субекта, част от обективната действителност, това, към което е насочена изследователската дейност. Предмет на науката са страни, свойства, отношения в обекта, но изследвани с определена цел, в дадени условия и обстоятелства. Един и същи обект може да е предмет на различни изследвания.
Обект на педагогиката – възпитанието, обучението, образованието. Обектът е твърде общ и е обект и на други науки (педагогическа психология и др.). Спецификата му се откроява, когато бъде дефиниран предмета.
Предмет на педагогиката – общите свойства, връзки, отношения, динамика, структури, закономерности, форми и технологии на процесите на възпитание, обучение, образование като фактори и средства за развитие на човека през определени възрастови периоди.
От гледна точка на своя предмет педагогиката има следния статут в системите на науките:
тя е на границата на хуманитарните и социални науки;
Като цяло педагогиката се състой от два дяла: теория на възпитанието и теория на обучението.

Генезис и еволюция на педагогиката
понятието „педагогика" се среща в европейската научна традиция.;
практически елементи на обучението и възпитанието възникват още в примитивните общества;
първите теоретически обобщения се свързват с имената на Питагор и софистите – представят се някои идеали на образованост и начините за нейното постигане (VI и V в.), Сократ, Платон, Аристотел;
появяват се първите названия на хората и институциите, които се занимават с обучение и възпитание. В Древна Атина това са:
дидаскал — в най-старото си значение е ръководител на древногръцкия театрален хор за провеждане на дитирамбични или драматургични представления. През IV в. пр. н. е. вече става типично название за началния