Топлината на майчините обятия

Топлината на майчините обятия или за ползата от прегръдката Помня историята, която ми разказа веднъж една възрастна жена. Когато била малка, нейната майка, както и много други майки, била вечно заета у дома: да изпере, да изглади, да закърпи, да почисти, да сготви... Момиченцето, току що проходило, все му се искало да се гушне в майка си и често отивало при нея, протягайки ръчички за прегръдка. "Не ми пречи, нямам време" - нервно казвала майка й и я отпращала да си играе самичка. И момиченцето все стояло с напразно вдигнати ръчички. Дали майката наистина не можела да отдели свободна минутка или й се струвало, че точно по този начин трябва да възпитава детето си, но упорито не искала да прегърне момиченцето. Цяла година мъничето протягало ръчички към майка си, но прегръщало само въздуха, докато момиченцето не разбрало, че това е напразно. Усещането за празнота толкова силно се запечатало в съзнанието на детето, че вече като млада жена, в страха си отново да не усети празното пространство в ръцете си, физически не можела да вдигне ръце, за да прегърне любимия човек. Успяла да се освободи от този страх, едва с помощта на психотерапевт. Учудва ли ви тази история? Не мислите ли, че това се случва с всяко дете, или поне с много от децата? Така е. На твърде много деца се налага да прегръщат само въздуха. И не само на тези, които са без родители, но и на тези, чиито родители не разбират колко важно е за детето да почувства топлината на майчините и бащините ръце. А детето се нуждае от толкова малко - то иска да се убеди, че мама е тук, че никъде не е изчезнала и че обича своето детенце както преди. Не сте ли виждали как дечицата, играещи на детската площадка, ровещи с лопатка пясъка, току дотичват до майките си, докосват ги до ръката или бързо ги прегръщат и отново тичат да играят. Момченцата Някои възрастни смятат, че могат да носят на ръце колкото си искат малките момиченца, да ги прегръщат и целуват, но момченцата следва да се възпитават строго и към тях да се отнасят като към големи, като към мъже. Иначе момченцето може да се превърне в мамино синче. По статистически данни бебетата момиченца на възраст до една година получават 5(!) пъти повече ласки, отколкото бебетата момченца. В резултат на тази несправедливост проблемите на момченцата до 3-годишна възраст са значително повече, отколкото на момиченцата. Освен това в психиатричните болници момчетата са 5-6 пъти повече от момичетата. Момченцата се нуждаят не по-малко от момиченцата от физически контакт с възрастните. За тях е също толкова необходимо да ги носят на ръце, да ги люлеят, да ги галят и целуват, тоест да проявяват любовта си към тях. Тези прояви на любов към момченцата играят решаваща роля в развитието им от раждането до 7-8 годишната им възраст. Именно онези момченца, възпитавани строго, които не са били прегръщани и галени в ранното си детство, като пораснат ще търсят удовлетворение на