Тревожност при хора в напреднала и старческа възраст

Тревожност при хора в напреднала и старческа възраст

Увод

Засилва се научният интерес към проблемите на стреса, страха, паниката, фрустацията, агресията и редица невротични и психотични разстройства. На сегашния етап от развитието на обществото уравновесяването на личността с психосоциалната среда изисква адекватна приспособеност. Това налага и изследването на редица реални прояви по посока на дисоциирането на човешките психични функции, породени от липсата на такава адаптивност. Често тази неадаптивност е породена от тревожността.
От една страна, тревожността представлява централен проблем на съвременната цивилизация като най-важна характеристика на нашето време, което се изтъква от такива изследователи като Р. Мей, Е. Ериксън и др. От друга страна, това психично състояние е предизвикано от специфичните условия на експеримента или житейските ситуации. Ето защо не е удивителен фактът, че на този проблем са посветени голямо количество изследвания. При това не само в психологията и психиатрията, но в биохимията, физиологията, философията, социологията. Според някои източници количеството на публикации във връзка с дадения проблем с всяка година се увеличава, и то в геометрична прогресия.
Нееднократно се поставя и въпросът за това, действително ли тревожността представлява нещо единно или с този термин е обозначава съвкупност от външни, близки, но по своята същност съвършено разнородни явления. Въпросите, които са особено важни както от научна, така и от практическа гледна точка, а така също и мненията на изследователите по тези въпроси, значително се разминават. Най-съществените от тях са тези, свързани с: 1/ съотношението между тревожност и страх и 2/ разглеждане тревожността като преживяване, което не е свързано с някакъв конкретен обект /обща, не локализирана тревога, конкретен обект/ и тясно свързана с някаква сфера от живота /парциална, частна тревожност/. И разбира се, особено важен е един от следните въпроси, а именно са същността на тревожността като устойчиво образувание, за нейните причини и форми. Заедно с това е необходимо да отбележим, че на практическо ниво /т.е. става дума за влиянието на тревожността върху поведението и развитието на личността, за саморегулацията на състоянието тревожност, за тревожния тип личност, за начините за преодоляване на устойчивата тревожност и т.н./ сравнително леко се постига разбиране и при това даже между специалисти, които се придържат към диаметрално противоположни теоретически възгледи. Това показва, че в представите за феноменологията на функциите на това явление съществува достатъчно съгласие. А различията се отнасят преди всичко до разбиране на психологическа природа на тревожността.
Необходимо е да почертаем, че в най-общ