Училищното дело и зараждането на педагогическата мисъл в Древен Китай

УЧИЛИЩНОТО ДЕЛО И ЗАРАЖДАНЕТО НА ПЕДАГОГИЧЕСКАТА МИСЪЛ В ДРЕВЕН
КИТАЙ

основата на богатата и своеобразна педагогическа традиция на Древен Китай, както и
при другите разгледани цивилизации, лежал опитът на семейно-общественото
възпитание, наследен от първобитната епоха. Животът в семейството протичал под
знака на многовековни обичаи и ритуали. Считало се, че всеки дом има покровител,
който оценява поведението, труда и старанието на всеки от семейството, затова всеки
се стремял да спазва утвърдените правила и ограничения.

Китай в резултат на многовековна традиция се формирал педагогически идеал, който
се изразявал във възпитанието на начетен, вежлив, с вътрешно самообладание човек,
умеещ „да погледне дълбоко в себе си и да установи мир и хармония в душата си“. В
основата на възпитанието лежало уважението към висшестоящия. Наставникът се
почитал като баща. Дейността на учителя била много уважавана, а придобиването на
образование – въпрос от изключителна важност.

Според древните летописи първите училища в Китай възникнали в III-то хилядолетие
пр.н.е. и били два типа: едните се появили в места за възрастни хора, където те
обучавали и наставлявали младежи; в другите се учило военно дело, предимно
стрелба с лък. В по-късните училища (XVI-XI в. пр.н.е.) се учели децата на свободните
и състоятелни граждани, а програмата за обучение и възпитание включвала шест
изкуства: етични норми, писане, смятане, музика, стрелба с лък, управление на
колесница.

Главна цел на обучението била усвояването на йероглифното писмо. По времето на
първите училища това писмо се владеело от малко хора – т.нар. писатели свещеници.
Умението за ползване на йероглифи се предавало по наследство и се
разпространявало ограничено. Първите йероглифи били изобразявани върху
черупките на костенурки и кости на различни животни, след това – върху бронзови
съдове, по-късно на бамбукови плочки и копринена тъкан. След като през II в. пр.н.е.
започнало производството на хартията и мастилото, процесът на писане на
йероглифите и обучението в йероглифно писмо значително се улеснило. Подходът в
училищното обучение в Древен Китай се свеждал до кратка, но ефективна формула:
лекота, съгласие между учител и ученици, самостоятелност на обучаемите.
Наставникът трябвало да се грижи неговите възпитаници да се научат самостоятелно