Въведение в когнитивната психология

Въведение в когнитивната психология.

Когнитивната психология – психология на познанието. Възниква на база когнитивния подход, който се заражда в САЩ през ХХ век и преобръща представите до този момент. Представя механизмите за преработка на знанието в основната същност на психиката на човека.
Информационната обусловеност е настъпването на информационната епоха, изключително много информация и нейната преработка се превръщат в основен научен проблем - това предопределя когнитивната психология като самостоятелна дисциплина. познанието намира израз в психичните процеси, чрез които сетивната, входящата информация се трансформира, редуцира, преработва, съхранява, възстановява и се използва от човека под формата на знания за света и за самия човек.
През 1960 г. Джордан Милър и Улрих Кайсер и техните колеги публикуват когнитивна теория за ученето, до която стигат на база изследванията си върху езика и Когнитивната психология. В резултат на ученето у всеки човек се получава образ под формата на цялостно, натрупано, организирано познание на човека за себе си и за света. Корените на когнитивната психология могат да се потърсят назад във времето /Декарт/.
У нас когнитивната психология като раздел на Общата Психология се е изучавала като психология на познанието, но като самостоятелна дисциплина се обособява преди около 10 години.

Обща характеристика на когнитивната психология

Субект на познанието - човекът, психичната му дейност, интелекта, обществото, човечеството като цяло.
Обект на познанието – всичко, което бива опознавано от атома до вселената.
Същност на познанието – това е отражение на обекта в субекта, т.е. това е съдържанието на човешкото съзнание и памет.
Обект на познание е самият субект.
В изследванията все повече се натрупват доказателства за това, че вътрешната репрезентация, т.е. отраженията на предметите и явленията от реалността не са идентични физическите им характеристики. Напр. отразяването на информация в паметта не е точно възпроизвеждане на реалността. Това е така, защото на практика възприетата информация се съчетава с предишната натрупана информация. протичат умозаключения и се реконструира входящата информация на основание на конкретни знания не личността и знанията изобщо до този момент за света. Новите технологии позволяват провеждане на експериментална работа, разширяване на възможностите за изучаване на познавателните процеси. Възникват нови клонове на науката като психо-лингвистика, развиват се нови теории за паметта и провераяеми модели на всички останали психични процеси.
Познанието, разглеждано като отношение, отразявано – отразяващо тогава е обект на философията на