Въведение в педагогиката. Теория на възпитанието. Дидктика.

ПЪРВА ЧАСТ
ВЪВЕДЕНИЕ В ПЕДАГОГИКАТА

•

Терминът «педагогика» /педагогия/
идва от гръцката дума «пайдагогос»

«пайдос» = дете и ,,aгейн» = водя, ръководя

детеводител
•

В буквален превод думата „педагогика“ означава
«детеводство»

Какво да разбираме под „Наука“?
Науката
е
определена сфера на човешка дейност, чиято
задача е да разработят и систематизират
обективни знания за действителността.

По отношение на определянето на Педагогиката като наука,
могат да се откроят три концепции:
• Първа концепция - основава се на разбирането, че Педагогиката е
междудисциплинарна област на човешкото знание, т.е. тя се развива
като несамостоятелна наука, която разглежда различни обекти от
действителността, например, космос, социализация, развитие.
• Втора концепция - представя Педагогиката като приложна
дисциплина, която има за задача да използва опосредствано знанията,
заимствани от други науки (психология, естествознание, социология и
др.) и да ги адаптира към решаването на някои задачи, които
възникват в сферата на възпитанието и образованието на човека.
• Трета концепция - определя Педагогиката като относително
самостоятелна научна област със свой обект и предмет на изучаванe,
със свои цели и задачи, със свои функции и подходи, със свой понятиен
апарат, със свои методология и методи на изследване.

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА СЪВРЕМЕННАТА
ПЕДАГОГИКА КАТО ПРИЛОЖНА НАУКА
Развива се като
междудисциплинарна
наука
Способства за решаване
на педагогически
проблеми

Гарантира прозрачност
в оценяването на
процеси, явления,
дейности