Възникване и обособяване на психологията като самостоятелна наука

ВЪЗНИКВАНЕ И ОБОСОБЯВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА КАТО САМОСТОЯТЕЛНА НАУКА

Изясняването на специфичните особености на изучаваните от психологията явления представлява доста голяма трудност и тяхното разбиране зависи до голяма степен от мирогледа на хората, които се сблъскват с необходимостта да схванат психологическата наука. Трудността се състои преди преди всичко в това, че специфичните особености на явленията, които психологията изучава, са били отдавна отделяни от човешкия ум и разграничавани от другите прояви на живота като особени явления. Така постепенно са се изградили представите за различните категории явления, които започнали да наричат психически ( психически –функции, свойства, процеси, състояния и т.н.). Хората са виждали техния особен характер в принадлежността към вътрешния свят на човека., различаващ се от онова, което заобикаля човека. Те започнали да ги отнасят към областта на душевния живот, противопоставян на реалните събития и факти. Тези явления се групирали под названията: възприятие, памет, мислене, воля, чувства и др., за да образуват в съвкупност това, което се нарича психика, психически, вътрешен мир на човека, негов душевен живот и т.н. И макар хората, наблюдаващи други хора във всекидневното си общуване, да са имали непосредствено работа с различни факти от поведението (действия, постъпки и т.н.), потребностите на практическото взаимодействие обаче са ги принуждавали да различават скритите зад външното поведение психически процеси. Зад постъпката се долавяли винаги намеренията, мотивите, от които се ръководел човек, зад реакцията спрямо едно или друго събитие – особеностите на характера. Ето защо дълго преди психическите процеси, свойства и състояния да станат предмет на научен анализ, се е натрупвало житейско психологическо познание на хората един за друг. То се е утвърждавало, предавало се е от поколение на поколение в езика, в паметниците на народното творчество, в произведенията на изкуството. Определена представа за психиката дава на човека и неговият личен житейски опит. Житейските психологически сведения, почерпени от обществения и личния опит, образуват донаучните психологически знания. Като цяло обаче тези знания са лишени от системност, дъбочина, аргументираност и поради това не могат да бъдат здрава основа за сериозна работа с хората ( лечебна, педагогическа и т.н.), която изисква научни , т.е. обективни и достоверни знания за психиката на човека, позволяващи да се прогнозира неговото поведение в едни или други очаквани обстоятелства.
От най-древни времена потребностите на обществения живот са заставяли човека да различава и да се съобразява в постъпките си с особеностите на психическото устройство на околните хора. Първоначално тези особености са се обяснявали с действието на душата като особено двойно тяло. С развитието на производството и