Възникване и развитие на психологическото познание

Основни цели:
 Студентите да бъдат запознати с развитието на психологическите теории и включената методология към тях;
 Да разграничават основното предметно съдържание на психологическите идеи в рамките на философията и зараждането на психологията
Ключови думи: теории, история на психологията, експериментална и интроспективна психология
Изясняването на понятието «психика» е отворен проблем за съвременната психология. Възможностите за неговото изучаване са свързани с изследването на отношението му към другите фундаментални психологически категории, като «познание», «познаване» и «съзнание». Не би могло да се отмине и развитието на неговата разработка в историята на науката, от което най-добре проличава как се изменят възгледите за същността на психиката през различните научни епохи и се очертават основанията за съвременното разбиране на психиката.
Психологията има своите корени във философията, митологията, медицината,физиологията, физиката и астрономията и т.н. Те са повлияли върху историята й по сложен и често индиректен път. В началото на ХХ в. първият немски психолог Херман Ебингхауз отбелязва, че „психологията има дълго минало, но кратка история“. „Дългото минало“, в което философските корени на психологията повдигат въпросите и размислите за природата на Вселената и човека, обхваща хилядолетия. „Кратката история“ на психологията като независима научна дисциплина, в която системно се прилагат емпирични методи за натрупване на познания за хората и тяхното поведение обаче се простира само от средата на ХIX в. до днес.
Прието е, че историческото развитие на психологическото познание се обособява в четири самостоятелни и относително независими една от друга сфери - житейска, религиозна, философска и научна.
Хронологически първо възниква житейско-практическо психологическо познание. Смята се, че то се проявява още с появата на първите хора. Защото те, за да оцелеят в борбата със свирепите стихии на природата и много по-силните от тях животински видове, е трябвало да обединяват своите усилия. Осъществяването на тази интеграция предполага взаимно опознаване, общуване и взаимодействие. Известно е, обаче, че хората от най-дълбока древност също са си съперничели, противопоставяли са се един на друг и са участвали в различни конфликти помежду си.
Проявата на различни очаквания, нагласи, емоции, надежди и пр. в групите влияят върху самочувствието, психичното състояние и критичността на мисленето на участниците в тях. Силата на това въздействие се разбира още в праисторически времена от различни шамани, лечители, жреци и политически дейци, които интуитивно използват успешно груповите въздействия върху психиката на хората. Житейско-практическото познание се