Възпитанието през епохата на Възраждането. Хуманистична педагогика в Италия..

Възпитанието през епохата на Възраждането. Хуманистична педагогика в Италия, Франция, Германия и Англия
renaissance”
, което означава възраждане. Макар Средновековието да е белязано от редица „мини възраждания” („Каролингски Ренесанс”, „Ренесанс на
XII
век” и други периоди на културен разцвет), те не представляват заплаха за средновековния светоглед, а по-скоро г Възраждането произлиза от френската дума „renaissance”, което означава възраждане. Макар Средновековието да е белязано от редица „мини възраждания” („Каролингски Ре
нес
анс”, „Ренесанс на XII век” и други периоди на културен разцвет), те не представляват заплаха за средновековния светоглед, а по-скоро го конструират и укрепват чрез адекватна наука, литература, изкуство и образование. Коренно различна е същността на истинския Ренесанс, който възниква в Италия през XIV в., а през следващото столетие обхваща Франция, Германия, Англия и други европейски страни. Той се характеризира с отрицание на средновековната култура и деструктуриране на средновековния манталитет, с възраждане на жизнерадостния поглед върху живота, характерен за Античността. Ренесансът не е просто възпроизвеждане на Античността. Той е велик етап от развитието на човешката цивилизация, който се характеризира с културен разцвет. Подем бележи науката (великите географски открития, теорията на Коперник за вселената, откритията в областта на математиката, анатомията и др.), която се масовизира след откриване на книгопечатането през 1436г. Забележително развитие постига литературата (Франческо Петрарка, Джовани Бокачо, Франсоа Рабле, Мигел Сервантес де Сааведра, Уилям Шекспир) и изобразителното изкуство (Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаело, Ботичели, Ел Греко). Култу
рата на
Ренесанса се освобождава от опеката на Църквата и придобива светски характер. Възраждането е изключително богато откъм духовно съдържание. То означава нов мироглед, ново отношение към нравствените категории, нови възгледи за битието. Идейна основа на тази култура става хуманизъм ( от латински “humane” – човешки ). Той фокусира вниманието върху човека и неговия пълноценен живот на земята. Той е система от възгледи, признаващи ценността на човека като личност, неговото право на свобода, щастие, развитие и проява на своите способности. Принципите за равенство, справедливост, човечност са желана форма на човешките взаимоотношения. Хуманността е преди всичко нравствен идеал. Главната целева ориентация по посока на този идеал е хармонично формиране на присъщите на човека ценностни способности, на чувствата и разума, най-високо развитие на човешката нравствена култура и съответстващото на нея поведение към другите