Възрастова периодизация на психичното развитие

Възрастова периодизация на психичното развитие

Днес е общоприет възгледът, че динамиката /скоростта/ на психичното развитие в детството не е равномерна. Т.е. в еднакви по продължителност периоди от време промените в психиката са различни по големина.
Това означава, че психичното развитие преминава през относително кратки интервали от време, в които промените в психиката са относително големи /в нея се появяват нови качества/, и през относително продължителни интервали от време, в които психиката е относително устойчива /промените са количествени и се състоят в промяна на степента на представеност на вече съществуващи качества на психиката/. Т.е. качествата на психиката и нейните възможности се променят стъпалообразно на етапи /степени/.

Развитието на психиката се изразява в появата и съществуването за определен период от време на нейни качества /възможности/.
Всяко качество на психиката има различна степен на изразеност /представеност, наличие/ във всеки отделен момент за всеки отделен човек.
В същото време всяко качество на психиката във всеки отделен момент или съществува /има го/, или не съществува /няма го/. Човек или може да произнася отделни думи, или не може; или използва в речта си сложни изречения, съставени от няколко по-прости, или не използва сложни изречения; или може да ходи самостоятелно, или не може; или може да познае образа си в огледалото, или не може.

Качествата на човешката психика имат йерархична структура. Компонентите на тази структура са също психични качества, които от своя страна също имат йерархична структура /съставени са от психични качества/, и т.н.
Например компонентите на психичния образ на конкретен град са психичните образи на неговите квартали. Компонентите на психичния образ на конкретен квартал са психичните образи на отделните сгради и местата, върху които няма сгради /улиците, дворовете/, и т.н. Наличието на цялата йерархична структура от образи е необходимо условие за появата на психичното качество “ориентация в този град” /изграждането на образ за придвижването от една до друга точка в града/. Докато структурата на образите за този конкретен град не се изгради, психичното качество “ориентация в този град” не може да се появи за никакъв по продължителност период от време. Ако структурата на образите за този град съществува в психиката на конкретен човек, психичното качество “ориентация в града” се появява за относително кратък интервал от време.
Този универсален механизъм на функциониране на човешката нервна система и психика най-вероятно е причината за периодичността /цикличността, стъпаловидността/ на психичното развитие.
Прекъснатият