Видове психологическо консултиране

Видове психологическо консултиране

ИНДИВИДУАЛНО ПСИХОЛОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ

Индивидуалното консултиране е един от двата основни вида психологическо консултиране. Другият е свързан с работата в група. При индивидуалното психологическо консултиране целта е да се подпомогне клиента в решаването на проблема, заради който е потърсил помощ.
Работата на психолога при индивидуалното консултиране е да подпомогне клиента да формулира проблемите и да му предостави методи за разрешаването им.
Психологът не решава проблема на клиента, а го трябва да стимулира да поеме активна роля за личностна промяна. Целта на индивидуалното психологическо консултиране е подпомагането на клиента в процеса на решаване на проблема. Акцентът се поставя върху способността на клиента да определя дискутираните възможности и сам да избира решението, като поема отговорност за последиците от него.
В основата на тези взаимоотношения стои взаимното доверие и конфенденциалността на получената от клиента информация.

художник: Нено Бакалски

Индивидуалното психологическо консултиране включва отделни етапи, чрез които постепенно се преминава от по-общо проучване към фокусиране върху специфичната проблемна област до достигане на определена стратегия за преодоляване на дефицитите и справяне с проблема.
То включва последователност от следните етапи:
 ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА. В научната литература този етап се среща с различни наименования „етап на първоначален контакт”, ориентация в проблема и ситуацията на клиента”, „начална среща” и т.н. В този етап се установява първоначалния контакт с клиента, който може да е доброволен /по негово съгласие/ или недоброволен /клиента посещава консултанта /терапевта/, тъй като социални или съдебни институции са преценили, че той има нужда от помощ и я предписват независимо от неговото желание/. В този етап консултантът трябва да разбере как клиента вижда своя проблем, какво е неговото отношение към проблема /негативно или позитивно/ и какви са неговите очаквания. Консултантът трябва да се ориентира в първоначалната информация на проблема, като състави временна работна хипотеза. Той трябва да прецени какви са възможностите му да помогне на клиента за решаването на проблема.
 УСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТНИ ОТНОШЕНИЯ. Основите им се поставят още в първият етап. Те са свързани с доверието и ангажирането от страна на консултанта и на клиента с работата по заявения проблем. Тук е важно психологът да очертае границата на помощта, която може да окаже и ясната декларираност, че постигането на успех е немислимо без активното съдействие от страна на клиента;
 ПОДБОР НА