Внимание

Внимание
Вниманието е специализиран психичен процес , обслужващ интегрирането на ситуацията в цялостно смислено и действено преживяване. Ритъмът на вниманието става вътрешен ритъм на субективно действие в пределите на ситуацията. Вниманието е механизъм на реализация на субективния блок на психиката и специално на активността на Аза и затова не случайно вниманието често се отъждествява със съзнанието. Това схващане има сериозно основание, защото фокусът на вниманието прави отчетливо преживявана т. нар. тема на преживяване.Вниманието е част от реализацията на цялостната координация на психичните функции в ситуационното поле. Смята се, че вниманието е предназначено да осъществява селекция на стимули в полето на възприятие, да определя приоритети и да удържа едни цели за сметка на други, както и да избира дадени поведенчески отговори измежду множество от възможни отговори. Селекцията става необходима, защото се наблюдава конкуренция между алтернативи в перцептивната, съзнателната и поведенческа обработка на информация. Понякога се предполагат селективни механизми във всяка област на когнитивна обработка и се говори за “зрително”, “слухово”,, “емоционално” внимание, за “съзнателно” внимание и пр. Но особено влиятелна е класическата концепция, подкрепена от интуицията на здравия смисъл, че вниманието е единно и се разпределя или превключва и че се преживява като субективен феномен в първо лице единствено число във вид на компетентност на Аза. Все пак проблемът стои дали имаме едно единствено внимание или това е сборно понятие за множество механизми за селекция в структурата на психиката на човека. От две-три десетилетия се увеличават привържениците на множествения възглед за вниманието, но все пак класическият възглед продължава да доминира в психологическото мислене върху вниманието. Ние смятаме, че единството на ситуацията изисква единен механизъм, който да селекционира и удържа разнородни компоненти на опита като стимули, планове и действия в единна матрица на преживяването.Като че ли липсата на съдържателни характеристики прави вниманието слабо видимо във вътрешен план: Зададени са фокус и посока на вниманието.Фокус на вниманието – е резултат на психична селекция. Той е мястото в ситуационното поле, в което преживяването е най-отчетливо, високо будно и често контролирано. Фокусът на внимание е единичен и има твърде ограничен капацитет, макар че субективно изглежда обширен. Фокусът се отнася към ситуационното поле както централното зрение към цялостното зрително поле. Съществуват разновидности на действието на фокуса във всяка сетивна модалност (зрение, слух, осезание) или в абстрактните форми на репрезентация (пропозиционална, речева и пр.), но във всички случаи това е “будно петно” в преживяването, което се мести в различни части на полето на преживяване.Посоката на вниманието е ментален вектор, обърнат към или