Жизнени позиции и сценарий на живота

ЖИЗНЕНИ ПОЗИЦИИ
И СЦЕНАРИЙ НА ЖИВОТА

Ирена Ив. Левкова

LIFE POSITIONS AND LIFE SCRIPT

Irena Iv. Levkova

Abstract: Life positions express the persuasion of the child about whether everything is all right with her/him and with the world. They are an important, basic element of the script apparatus.
Results from the study of life positions of 70 people in the period of youth are presented. Life position I am OK, You are OK prevails and is indicated as leading from the young men and from the young women. There is no position I am not OK – You are OK in the examined group of young men and there is no position I am not OK – You are not OK in the examined group of young women.

Key words: Life script, life positions.

Според Бърн, в края на ранното детство детето вече има изградени мнения за себе си и за обкръжаващите го хора, най-вече неговите родители относно това наред ли е всичко. Това са всъщност нещо повече от мнения, защото те действат със силата на убеждения и често пъти остават в човека в продължение на целия му живот (Берн, 1992, с.205). Той представя тази идея по следния начин:
по отношение на себе си: “с мен всичко е наред” или “с мен не всичко е наред”;
по отношение на другите: “с теб всичко е наред” или “с теб не всичко е наред”.
По-късно тези мнения-убеждения се явяват основата, върху която могат да се вземат определени жизнени решения. Т. Харис нарича убежденията “жизнени позиции”, но Бърн в началото ги назовава “позиции-местоимения”, а по-късно – “базисни позиции”. Най-прости са двустранните позиции, изразяващи опозицията Аз-Ти. Те могат да бъдат четири типа:
АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР - ВИЕ СТЕ ДОБРИ;
АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР - ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ;
АЗ СЪМ ДОБЪР - ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ.
АЗ СЪМ ДОБЪР - ВИЕ СТЕ ДОБРИ
Тези личностни позиции се основават на записи, които биват възпроизвеждани в общуването и самооценката. Установява се, че в основата на първите три позиции стои чувството "не ми е добре", което се съдържа в Детето (Харис, 1989). Поради тази причина първите три личностни нагласи /жизнени позиции/ произхождат от Детето. В идеята за чувството “не ми е добре”, характерно за ситуацията на детството изобщо, откриваме “чувството за малоценност” на Адлер, което според него представлява основна движеща сила в развитието на човека – в стремежа да превъзмогне своята малоценност и да развие компетентност. От друга страна, втората част на жизнената позиция – “вие/ти сте/не сте добър/добри” изразява наличието или липсата на чувство за общност и на сътрудничество /пак по Адлер/, като