Естетика - Лекции

ЛЕКЦИЯ 1

ИСТОРИЯ НА ЕСТЕТИКАТА. СТАРИ И ПО-НОВИ АВТОРИ-ЖИВОТ И МИСЛИ, ИДЕИ В ОБЛАСТТА НА ЕСТЕТИКАТА И ЕСТЕТИЧНОТО, ЗА КРАСИВОТО И ВЪЗВИШЕНОТО. ПРЕДМЕТ НА ЕСТЕТИЧЕСКАТА НАУКА.

Естетичните идеи се зараждат още в зората на човешките цивилизации. За Европа това е гръцката античност с нейният поглед към красотата на космоса, а след това и на човека, на човешкия индивидиум. Това са произведенията на Омир и Хезиод, древногръцките драматурзи и т. н. Най-ярък историк на античната естетика, изтънчен феноменологист на съвремието , безспорно е руският учен Алексей Лосев.
Обаче, когато говорим за създаването на нормативната естетика, собствено, науката за това какво трябва да бъде изкуството, изпъкват две имена това на Хораций(1в. Пр. Н. Л.) и това на Боало(17 в.).Разбира се, историята на естетиката познава много добре и опита да се създаде естетика без норми, т. нар. „описателна естетика” или емпирична естетика, естетика отдолу Най-виден представител на емпиричната естетика е Иполит Тен. Според него „Науката е проникната от симпатия към всички форми на изкуството и към всички школи... приема всички като изяви на човешкия дух откъм неговите нови и многообразни страни”. Никоя естетика не може да мине без без оценки и градации,без критерии ,т.е. без норми, от които да се изхожда, от естетични правила , които да се създадат. И затова може би по средата между емпиризма и догматизма трябва да се търси истинското място на науката за изкуството и красотата. За римската античност такова произведение е „Поетическото изкуство” на Хораций, а за класическия европейски 17 век-„Поетическото изкуство” на Боало. Самата нормативна естетика чувства своето родство с централизирания монархически принцип и лицето, което суверенно го осъществява, и му се отплаща с най-щедри ласкателства.
През 1 в. Пр. Хр. Римската тълпа мечтае за груби развлечения и бива манипулирана с „хляб и зрелища”. Тогава именно естетическият нормативизъм защитава правата на високото изкуство. През 17 век класицистичният нормативизъм реално противодейства на останалите от средновековието традиции от безразборната фантазия на мистериите или пък от вакханалиите на въображението. Така се ражда дидактическата поема.
„Поетическото изкуство” на Хораций съдържа кодекс от правила, много от които са общоприети в художествената практика, но други дребнави и педантични не издържат проверката на времето и не отговарят на съществуващия дотогава поетически и драматургичен опит, а ако се съпоставят с последвалото развитие на поезията и драматургията- само малка част тях са общовалидни.
Детайли от „Поетическото изкуство” по-късно пораждат обсъждания и дискусии, които запълват цели периоди от западноевропейската естетика.Прозрението на Хораций „ поезията е като живописта” Дюбо поставя като