Руни

Руни

Въведение
Така нареченият По-стар футарк, рунски ред от 24 букви, се появил в южна Скандинавия. Наподобява на гръцката, етруската и латинската азбука, но точните корени не са ясни. Няма единодушно мнение за произхода на руните, но няколко неща са установени от споровете:
Рунските надписи не са произлезли като напълно оригинално творение сред немскоговорящите народи
Основани са до някаква степен на средиземноморска азбука
Всички обяснения за произхода трябва да взимат под внимание датировката и локацията на най-старите надписи
Най-дискутираният въпрос е коя от европейските азбуки е била на-вероятният модел за най- ранното използване на руните.
Най-популярните теории са:
Латинската, според която произхода на рунските надписи е от латински епиграфи. Друга версия е, че руните са първоначално вдъхновени от латинската азбука, която е преди всичко творение на готите.
Гръцката теория, която предполага, че руните са базирани на старогръцката азбука
Северно-етруската теория, според която руните са заимствани от етруската азбука
Един от основните проблеми, свързани с установяването на произхода на руните е широкото географско разпространение на дори най-ранните установени надписи.

През първия век от използването на По-стария футарк , той се разпространявал из цяла Европа, като надписи били открити от Румъния до Норвегия, като най-голям бил броя в южна Скандинавия.

В Скандинавия, броят на рунски знаци започнал да намаля около 700г. и до 800г. по-опростена версия на футарк се развила - по-къс ред .
Руните били използвани за календари в Швеция , а по-късно и за графити,но като цяло били малко използвани до 19в.

По-дълъг и по-къс ред. Промени и ползи.
По-дългият ред се състоял от 24 руни, разделени в 3 групи. Тези по-стари руни били откривани до 17в. След 17в можем да различим две разновидности , една в Скандинавия и друга в Англо-Фризийската територия.
По-късият ред- В Скандинавия някои от буквите от рунската азбука започнали да изпадат в края на старорунския период. Това било началото на драстично намаляне на рунската азбука до 16 рунски знака. В Дания този процес станал доста бързо, за разлика от други части.

Разликата в двата реда има общо с различните материали, на които са били отсичани. Първият тип бил използван за официални надписи на камък, а вторият за по-общи и всекидневни върху дървен материал.