Синтаксис на българския език

Синтаксисът е преди всичко наука за изречението. Разглежда законите, по които думите се свързват в словосъчетания и в изречения, синтактичната служба на думите в изречението, структурните връзки в изречението, класификацията или типологията на изреченията, условията, при които изреченията добиват строен и осмислен характер, правилната им употреба, интонацията, словореда и пр.
Изречение е основна, граматически оформена единица на свързана реч, която се отличава със смислово и интонационно единство.
Предикативност
– изразява предикативно отношение, т.е подчинително отношение между две части на изказа, което възниква във времето и е във връзка с категорията наклонение.
Модалност
– отразява други особености на отношението между субект и обект, между говорещото лице и предмета на мисълта, на речта.
Интонация
– третият главен признак на изречението, с помощта на който то се оформя като завършено съобщение и като синтактична цялост в говорния поток.
СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ. СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ И ИЗРЕЧЕНИЕ
Словосъчетанието е съединение най-малко на две самостойни, пълнозначни думи, които образуват смислово и граматическо единство.
Например:
През елите бликат/слънчеви лъчи
може да се разчлени на следните словосъчетания :
бликат ели, слънчеви лъчи, през елите бликат
. Словосъчетанието изразява понятие или отношение между понятия, например
: бликат лъчи
– предикативно /сказуемно/ отношение и т.н.
Подлог и съществително име не могат да образуват сами словосъчетание, защото подлогът не е пълнозначна, самостойна дума и Изречение е основна, граматически оформена единица

на свързана реч,
която се о
тличава със сми
слово и интонационно единство.
Предикативност – изразява предикативно отношение, т.е подчинително отношение между две части на изказа, което възниква във времето и е във връзка с категорията наклонение.
Модалност – отразява други особености на отношението между субект и обект, меж
д
у говорещото лице и предмета на мисълта, на речта.
Интонация – третият главен признак на изречението, с помощта на койтПредикативност – изразява предикативно отношение, т.е подчинително отношение между две части на изказа, което възниква във времето и е във връзка с категорията наклонение.