Икономика на труда

1.Обществена значимост на труда – икономически и социални измерения

Трудът е основа на общественото производство, безспорен фактор на икономически и социален прогрес, генератор на социален интегритет и социална солидарност, процес на културна и цивилизационна промяна. И днес от социална гледна точка трудът за хората е не „само траектория на доходи. Той е детерминанта на социална идентичност, на социален статус и житейски смисъл.” Социалната значимост на труда го превръща в индикатор на отношението на обществото към човека и на човека към обществото. Трудът в съвременния свят се разбира и оценява като обществена потребност и значимост. До тези представи се стига обаче след вековни социални промени. Еволюцията на възгледите за труда преминават от неговото обществено отрицание и пренебрежение до неговата обществена оценка и признание. Реалното му признание се постига през втората половина на 18век с установяването на капиталистическия начин на производство.

2.Основни етапи в историческото утвърждаване на възгледите за труда
Античен аристократизъм – Аристотел разглежда труда като работа по принуда с цел осигуряване на човешкото съществуване. Принудителният труд се отрича и отхвърля като достояние на свободния човек. Свободният гражданин следва да изпълнява такава дейност (физическа и умствена), която той сам си избира, която може да изпълнява както той сам пожелае, която му носи собствено удовлетворение и развитие.
Средновековните църковни догми налагат ново отношение към труда. Първоначално трудът се е представял като имитация на божественото сътворение на света, чрез него е разкриван живота на Исус като обикновен дърводелец, който се противопоставя на богатите и силните. Впоследствие Църквата препоръчва налагането на регулярен труд (в съответствие с християнските догми – смирение и послушание). Нещо повече при определени случаи на грехопадение, Църквата е налагала занимание с труд като наказателна и поправителна мярка.
Протестантското начало и новото разбиране за труда в зараждащата се индустриална епоха внася обрат в християнското разбиране за труда. Протестантската църква започва да търси ролята и мястото на работата в живота на отделния човек и в обществото като цяло. Жак Калвин дели хората на избрни и прокълнати, в зависимост от постиженията им още на земния свят.
С индустриализиращото се производство труда е разбиран като основен фактор на производството и източник на печалба. Човекът вече се третира не само като мислещо, но и като работещо същество. Индустриалната епоха превръща труда в основна характеристика на човешкия живот. Ето защо трудът с епоставя не само в центъра на човешкото битие, но и в центъра на историческото развитие. Индустриалната революция поставя труда