Обща теория на счетоводната отчетност

ОБЩА ТЕОРИЯ НА СЧЕТОВОДНАТА ОТЧЕТНОСТ
СЧЕТОВОДСТВОТО В УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Отношението между счетоводството и управлението има няколко
аспекта:
1. Счетоводството възниква за да се задоволят специфичните нужди
от информация на управлението
2. Счетоводството съществува като присъща функция и средство на
управлението.
3. Счетоводството е обособено като функционално структурно звено –
подсистема на управляващата система.
4. Счетоводството се развива непрекъснато в съответствие с
потребностите на управлението от счетоводна информация.
Като практическа дейност счетоводството изпълнява две основни
функции – информационна и контролна. Контролът като функция е заложен в
неговата информационна същност. Информационно осигуряване е
необходимо и при реализацията на другите управленски функции. По
технология присъща само на счетоводството се събира, натрупва и обработва
информация, която се отнася не само до активите и пасивите, но и до
стопанските процеси и операции, които са съдържание на техния кръгооборот
и изразяват вида и характера на измененията в самите активи и пасиви в
даден момент. При това създаваната от счетоводството информация се
обработва по предварително зададени разрези и се предоставя на
управленските органи на предприятието и извън него в предварително
предписани срокове.
Естествено е потребителите на счетоводна информация да предявяват
изисквания към нея. По-съществените от тях са своевременност, гочност,
обективност, пълнота, ценност и полезност.
Счетоводната информация е важен ресурс за реализация на повечето
управленски функции и затова навременното и представяне е от съществено
значение. При стареене информацията губи своята актуалност.
Документирането е задължително изискване на счетоводната
отчетност. Това предполага точност и обективност на информацията. Това се
налага и от изискването за законосъобразност и целесъобразност на
процесите и операциите в дейността на предприятието.
Качеството на информационния продукт на счетоводството зависи и от
неговата пълнота. Заключава се в обхвата на обектите на счетоводното
отчитане и е съобразена с целите за които се използва информацията.
1