Развитие и търговска дейност на архитектурно-музеен резерват Арбанаси (XV – XIX)

Курсова работа

Учебнадисциплина: Стопанска история
Тема: Развитие и търговска дейност на архитектурно-музеен резерват Арбанаси (XV – XIX в.)

СЪДЪРЖАНИЕ

Възникване на Арбанаси ...……………………………………………………………………..2
Икономическо развитие (XVI – XVIII в.)……………………..………………………………..3
Търговска дейност и занаяти .…………………………………………………………………3
Икономически упадък (XVIII - XIX в.)….……..……………………………………………….5
Съвременен облик на селището ……………………………………………………………...5
Използвани източници ………………………………………………………………………….7

Арбанаси е село в централната част Северна България. Намира се на 5 км североизточно от Велико Търново, на високо плато, разделящо старопрестолния град от Горна Оряховица.
Възникване на Арбанаси
Сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
Има различни хипотези за възникването на Арбанаси. Според една от тях селището е създадено в края на ХV в. от християни, идващи от югозападните български краища. Едни от историците твърдят, че Арбанаси получава името си от заселниците, които идват по тези земи след епохалната победа на цар Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 година. В каменната колона, поставена в църквата “Свети Четиридесет мъченици”, издигната в чест на победата, се пише, че българският цар “завзе и Арбанашката земя”. Предполага, че българските боляри са се преместили от западните краища на страната заедно със своите слуги и покъщнина, като са се заселили близо до столицата, на „високо, прохладно, място, хладно и проветливо, покрито с вековни гори и хубава вода“, което наричали Загорие. Понеже идват от Арбанашките планини, дали и наименованието на селището - Арбанаси. Пришълците в селището построили и първите големи къщи по тези места, а по-късно започнали и да извършват търговия.
Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В споменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя. В годините след 1541 г. селището става