Възгледи за волята в психологията

Възгледи за волята в психологията
Първият от класиците на психологията, който е известен със специална концепция за волята
като едно от началата на човешката психика е У. Джеймс. Той е допускал волева тенденция във
всички усещания, представи и мисли във вид на завършване чрез действие. Това е не точно
волеви акт в чист вид, а вътрешно присъща тенденция във всяко преживяване. Пак в края на ХІХ
век Вилхелм Дилтай е настоявал, че всяко преживяване е неделимо единство на мисъл, чувство
и воля.
Класическата психоанализа на З. Фройд не приема волята като самостоятелна функция на
психиката. Доколкото все пак е очевидно, че има някакъв тип саморегулация, психоаналитиците
я приписват на супер-егото. Но то не е първична функция, а “овътрешностен” социум, инстанция,
която повече забранява, отколкото подбужда към активно действие. В психологията на ХІХ и
първата половина на ХХ век е невъзможно да се открие психолог, който да приписва на волята
централна роля в психичната регулация. Прието е в учебниците да се описват простото и
сложното волеви действия. Те обаче се разглеждат като психична дееспособност, редоположена
със сензориката, представността, мисловните актове и другите предполагаемо натурални
психични функции у човека.
През втората половина на ХХ век се появяват концепции с по-изявена роля на волята в
психичната система. Такава е концепцията за телеспонсивността на Джордж Ричлак, Джоузеф
Хауърд и Брент Слейф. Както и екзистенциално-психологическата концепция на Роло Мей.
Заслужава внимание една съвременна концепция за волята на Е. П. Илин. Той е написал
книга с впечатляващото заглавие “Психология на волята” (Ильин, 2000). В нея той прави обзор на
класическите и на актуалните възгледи за волята и ги разделя условно в 6 групи. Цитираният
автор се опитва доброжелателно да изтъкне положителните страни на всяка от тях, както и
зависимостта им от духа на времето, в което са предложени. Илин изтъква, че волята е
полифункционална и това дава възможност да се поставят акценти върху различни аспекти на
волевите преживявания. За да установи спецификата на волевото действие, той прави