Общуване

Общуване
Човешкото общество е немислимо без общуването. Без него е
невъзможно пълноценното формиране не само на отделните психични
свойства, но и на човешката личност като цяло. Реалността и
необходимостта от общуването се определя от съвместната дейност на
хората. За да живеем, ние се нуждаем от взаимодействие с другите.
Общуването ни позволява да се организираме, да създаваме контакти и
да си взаимодействаме в рамките на междуличностните отношения.
Общуване – особена, самостоятелна форма на човешка активност,
проявяваща се в обмен на информация между хората и регулация на
съвместната им дейност.
Функции на общуването
Общуването има три основни функции:

Информационно-комуникативна – общуването е обмен на
информация, която не просто се предава или приема, а се създава и
формира.
 Регулативно-управляваща – благодарение на общуването хората
имат възможност да регулират както собственото си поведение, така и
поведението на другите.
 Емоционално-комуникативна – целият спектър от човешки емоции
възниква и се развива в процеса на общуването. Чрез него ние
изразяваме и предаваме на другите своите преживявания а и самото
общуване поражда нови емоционални състояния.
Форми на общуване Те са основно две – словесна (вербална) и
несловесна (невербална), която включва позата на тялото, мимиките,
жестовете,
пространството.
Човешката реч е най-универсалното средство за комуникация
(доколкото така в най-малка степен се губи смисъла на съобщението).
При прекия контакт човек не само изказва думи, но използва
интонация, жестове, мимики и други. С тях най-вече се изказват
чувства и се предават смоционални състояния. Изследванията показват,
че в ежедневната си комуникация човешката реч заема 7%, звуците и
интонацията
38%,
а
невербалното
поведение
53%.
На практика общуването е толкова различно, колкото различни са и
хората. Въпреки това, в зависимост от ситуацията или ролите, които те