Дидактика

ДИДАКТИКА

1. Предмет,проблемна ориентация,функции,структура,цели и задачи
2. Осн. категории на дидактиката.Закони на обучението,Обучението и образованието
като соц. феномен
3. Теории,подходи,изисквания за подхода на образователните съдържания-упр.
4. Учебен план,учебни програми,годишно разпределение за СОУ-упр.
5. Теория за целите на обучението.Таксономии на целите на обучението
6. Същност на процеса на обучение-структура и закономерности
7. Същност на ученето.Теории за ученето
8. Видове учене.техники
9. Структура и функции на преподаването.Съвременни дискусионни проблеми
10. Класическа и актуална с-ма на принципите на обучение
11. Методи на обучение-същност,класификации,функции,детерминанти
12. Характеристика на отделните групи методи на обучение-упр.
13. С-ми за обучение.Форми на обучение-същност и класификации-упр.
14. Урокът като осн. ф-а на обучение. Типология,характеристика,планиране и
конфериране на уроците-упр.
15. Проблемно учене-упр.
16. Доцимология.Особености на проверката и оценката в НУ
17. Индивидуализация и диференцияция на обучението. Групова дейност
18. Интегративни тенденции на обучението

1. Думата “дидактика”(D) има древногр. произход и означава обучавам, уча,
наставлявам. За полагане на основите на Д, като наука най-голяма заслуга има чешкия
педагог Ян Коменски.
Педагогиката и дидактиката не възникват в рамките на философията. С усложняването
на социалния опит възниква историческа потребност този опит да се предава
преднамерено, целенасочено, в резултат на което възпитанието и обучението
продължават да се извършват спонтанно. Възниква училището, а с възникването на
училището възниква и педагогиката като наука.
Едва през 17в. Педагогиката се отделя като самостоятелна наука, която Коменски
първоначално нарича дидактика. Това разбиране се запазва до Хербарт, който
разглежда дидактиката като част от педагогиката, като наука изседваща обучението.
В началото се отъждествява разбирането,че дидактиката трябва да се занимава само с
дейността на учителя. През 19в. става ясно, че насочването на вниманието само в
дейността на учителя е много важно, но не изчерпва същността на обучението.
Обучението е един бинарен феномен. Учени като Русо, Дюи, Толстой, Кацаров
лансират идеята, че истинската дидактика трябва да се интересува и от дейноста на
ученика.