Ангел Узунов - Живот без междучасия , 1 том

1993

СЪДЪРЖАНИЕ

ВМЕСТО УВОД / 3
НЕОБХОДИМО ЗАПОЗНАНСТВО / 5
МАЛКО ПРЕДИ НАЧАЛОТО / 7
НАЧАЛОТО / 13
ДОКАТО НЕ ХВЪРЛИШ НА НИВАТА НЕ НИКНЕ / 27
ВСЕКИ ДЕН ИМА И БЕЛЯТА СИ / 47
КОЙ КАЗВА, ЧЕ САМО ПРИ РИМЛЯНИТЕ ИМАЛО ТРИУМВИРАТИ? / 61
БУРЯТА, КАТО ВСЯКА БУРЯ, ПРЕМИНАВА / 78
ОЩЕ ЕДНО НАЧАЛО / 98
ЖИВОТЪТ СЕ ТЪРКУЛНА НАТАТЪК... / 123
И ЗАТВОРИТЕ СА ЗА ХОРА / 150
ЗА ЗЛО НЕ ТРЯБВА ДА ПРАЩАШ, ТО САМО ИДЕ / 162
МОМЧЕТА С ЖЕНСКИ ИМЕНА / 182
ПЪТИЩА... ПЪТИЩА... И КРЪСТОПЪТИЩА... / 198

На всички, които с добро или лошо станаха причина да
напиша тази книга, със и без уважение
ПОСВЕЩАВАМ!


ВМЕСТО УВОД

Тази книга се раждаше и умираше хиляди пъти...
Раждаше се в безсънните нощи, когато прелиствах в паметта си всичко преживяно,
минало и заминало, но останало като спомен. Видях я разтворена пред себе си, а на
страниците й детски и юношески лица и очи, които никога не се забравят... И четях тези
несъществуващи страници като че ли не съм ги написал аз и не са били мое ежедневие
описаните в тях случки, събития, сблъсъци, разговори, свързани с грешки, които после са ми
сочили правия път, и истини, които след това горчиво са ме подвеждали... И когато умората
надвиеше и заедно със страниците затваряше и очите ми, изведнъж изплуваше гневна схватка,
невикана отникъде, и ми повеляваше да я опиша в нова страница, за да не я повтарят други
след мене като видят и осъзнаят ненужността й... И когато сънят надвиеше, книгата умираше,
за да се роди наново следващата вечер, пълна с нови лица и очи, с нови грешки, истини и
схватки...
Случваше се да я видя в представите си и денем, когато срещах книги, в които
уважавани писатели пишеха неистини за трудните деца, измисляха случки, заплитаха и
разплитаха сюжетчета и създаваха педагози, които вместо да възпитават, развращават... И
филми, и разкази, и очерци... В една повест директорът умря, за да спаси едно