Контминации и сценарни послания

КОНТАМИНАЦИИ И СЦЕНАРНИ ПОСЛАНИЯ

Доц. д-р Ирена Иванова Левкова
ШУ „Епископ Константин Преславски”

Изказвам огромната си благодарност на тази,
която тук беше наречена Н.М.,
не просто за съгласието й,
а за нейното желание да бъде герой на този анализ,
за да може това да помогне
и на други хора в нейната ситуация!

Контаминация на Възрастния от страна на Родителя ще бъде описана при един показателен случай от живота на Н.М (виж ”Загадката на парадокса”, където са анализирани други контаминации, разкрити при същото лице). При него успешното функциониране на Възрастния е блокирано от Родителски твърдения, които са много по-съществени от едно бащино изискване, защото представляват съставна част на самия светоглед – представата на Н. М. за Бог.
Да се върнем към историята на първата любов. Тя започва като ученическо влюбване но 14-15 годишна възраст – с погледи през терасата, държане за ръка и целувки. Историята приключва бързо, поради това че двамата постъпват в различни училища и се възстановява към края на юношеството, когато случаят отново ги среща. Истински сериозен характер, ако можем така да се изразим, тя придобива едва когато и двамата са студенти. Всъщност, според Н. М., за нея всичко това е било само едно забавление, тя просто се наслаждава на общуването с него и компанията, в която се движат, наслаждава се на свободата и разкрепостеността на студентския живот. По това време тя е много весела, не гледа на отношенията сериозно, често пъти флиртува с други, не усеща, че го обича. От негова страна отношението е доста по-сериозно, изпълнено със сцени на ревност. Отношенията постепенно се влошават и те се разделят без особени драми по време на дипломирането. Три месеца не се срещат, като през това време тя е в крайморски град, а той остава в града, където живеят и започва дружба с друго момиче, което и преди го е харесвало. Когато Н. М. се връща след дългата ваканция, той много скоро след това се среща с нея, казва й, че е разбрал, че само нея обича, че се е разделил с другата и те отново започват да се виждат. Едва тогава, при тази нова среща, според думите й, Н. М. си дава сметка, че наистина го обича. Решават да се оженят, определят датата на годежа и изведнъж – той спира да й се обажда. Тя го търси, но той не иска да говори с нея и когато накрая тя успява да предизвика разговор, чува само, че всичко е свършено, че трябва да се разделят, защото другото момиче е бременно, не иска да махне детето и той е длъжен да се ожени за нея, макар че това означава цял живот да живее без любов. Н. М. предлага различни варианти, например той да признае детето и да се грижи за него, но да не се жени, но младежът е