Методика за функционална оценка и работа с деца с умствена изостаналост и аутист

1
Анелия Гърбачева
МЕТОДИКА ЗА ФУНКЦИОНАЛНА ОЦЕНКА
И РАБОТА С ДЕЦА
С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
И АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР НА РАЗВИТИЕ
София
2015

2
 
Ръководство за учители, психолози, логопеди,
рехабилитатори на слуха и говора,
социални педагози, асистент-учители

3
УВОД

Осигуряването на подходящите условия за комплексно и оптимално
развитие на всяко дете в състояние на интелектуална недостатъчност и ау-
тистичен спектър на развитие е предизвикателство, което изисква постоян-
ната адаптация на образователната практика. Предложеното методическо
ръководство засяга актуални въпроси за начините, чрез които се осъщест-
вява тази гъвкава приспособимост на обучението спрямо индивидуалния
капацитет и потребностите на ученика, като се основава на функционално-
то оценяване на прогреса в развитието.
В педагогически контекст терминът методика означава „сбор от мето-
ди“, „съвкупност от начини и средства за извършване на определена дей-
ност“, „технология на осъществяваната дейност“. Приложен в измерения-
та на образователната интеграция и инклузия, той придобива нов смисъл и
значение. Разработената методика се свързва с две относително самостоя-
телни цели. Първата очертава тенденциите на стандартното, функционал-
ното и образователното оценяване на децата в състояние на интелектуална
недостатъчност и аутистичен спектър на развитие, като е насочена към ак-
туализацията на знанията на специалистите, за да достигнат до обектив-
ното разбиране на прогреса в индивидуално развитие. Втората цел насочва
към начините, методите и средствата за планиране и провеждане на мак-
симално целесъобразното и ефикасно обучение, където определянето на
образователните цели и задачи на индивидуалната програма за обучение
и оценяването на тяхното изпълнение са основополагащи за постоянната
адаптация на образователната практика.
В тази перспектива предложената методика като че ли произлиза от
сърцевината на образователния процес, за да осветли определящата значи-
мост на организиранотои активноучастие на учители и деца. В контекста
на съвременните идеи за „интелектуалната