Методология на Сравнителното Образование

11.Постановка на проблема.
Методологията е наука за методите на изследване. Тя е съвкупност от похва Методологията е наука за методите на изследване. Тя е съвкупност от похвати и технология за провеждане на научно изследване. Самият предмет на Сравнителното образование предполага голямо разнообразие от методологични концепции или подходи, които са повлияни или пряко свързани с други науки.Например социология, икономика, география, история, антропология и др. Основен принцип в методологията на сравнителното образование е, че сравнителното изследване е обективно и резултатно, само ако се прави между сравним
и неща. В специализираната литература това се определя като еквивалентност на единиците за сравнение. Могат да бъдат взети под внимание следните видове еквивалентност при извеждане на изследванията:
а)културна еквивалентност;
б)контекстуална еквивалентност- преценява се дали всички отделни елементи на обектите за сравнение са също еквивалентни;
в)функционална еквивалентност- елементите трябва да имат

една и съща функция в системите;
г)корелационна еквивалентност- разкрива зависимостта явленията да се отнасят емпирично по един и същ начин към критериите за сравнение;
д)генетична еквивалентност- сравняваните явления да произхождат от един ис
ъщ генетичен източник;
2.Методологически подходи.
а)исторически подход- това е най-старият подход. Същността му се състои в детайлно разкриване на историческите корени на съвременното състояние на образованието. Акцентира се върху изследването на културните и образователни традиции. Широко се използва описанието и обяснението. По-малко внимание се обръща на прогнозирането в развитието на изследваното явление;
б)философски подход- всяка образователна система има социална и политическа, философс
ка система, които оказват влияние върху образователните цели и стратегиите за тяхното постигане;
в)социологически подход- нами
р
а широко приложение след педесетте години на миналия век. Образованието се разглежда като социална, институциолизирана система, чието функциониране зависи от връзката с политиката, икономиката, културата;
г)културологичен подход- обяснява образователните явления чрез връзката им с културата на дадено общество- с трядициите, ритуалите, религията;
д)социално-научен подход- използва се след седемдесетте години на мин
алич век. Неговите привържениц
и изтъкват необходимостта да се изгради един подход от всички социални науки(социология, икономика);
е)икономически под