Паметта в учебно-възпитателния процес

Паметта в учебно-възпитателния процес

Паметта е форма на психическо отражение на действителността, изразяваща се в запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на опит..Съдържанието на това психическо отражение са образи на по-рано възприети предмети и явления и свързаните с тях мисли и чувства. Тази възприета в общата психология дефиниция за същността на паметта вече подсказва, че става дума за особена форма на психичен живот на човека, без която не е възможна неговата съзнателна дейност. Не е възможно да се осъществи познавателна дейност, без резултатът от познанието да се запомни, съхрани и възпроизведе тогава, когато това е нужно. Доколкото психичната дейност на всеки индивид е невъзможна извън времето, може да се твърди, че тя е невъзможна без запомняне, съхранение и възпроизвеждане на по-рано осъществени познавателни, емоционални и волеви процеси.
Казаното за тясната зависимост между паметта и останалите форми на психическия живот на човека се отнася в същата степен и за специфичната познавателна дейност, която се осъществява в процеса на ученето. Тези са и съображенията, за да се отдели специално внимание на този проблем в системата на педагогическата психология.
Било е време, когато всичко натрупано от човечеството като знание, способности, култура се е предавало на всяко ново поколение без писменост. Настъпило е време, когато цялата култура, обществено-политическия опит се е отразявал в книги и други форми на материалната култура на човека. Дойде време на електронната памет, която позволи човечеството, не само да съсредоточава и съхранява огромно количество информация, но и да я търси бързо, удобно и модерно.
Необходимо ли е да се развива човешката памет при новите условия на живот? Има ли място паметта в обучението, което все повече се насища със средства на изкуствената човешка памет? На тези въпроси както може да се очаква, се дават крайни, полярни отговори. Единият - училището няма нужда да се занимава с паметта на ученика, тъй от нея реално в живота той няма нужда. Нали все повече стават източниците, компендиумите, речниците, дисковете и дискетите? Другият - паметта, както и досега, трябва да бъде в центъра на вниманието на учебно-възпитателния процес. Както и досега, учениците трябва да се упражняват в запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на учебен материал, за да се развива тяхната психика.
Както често се случва, и едното, и другото крайно становище не е правилно. Как биха ни отговори например „авангардистите” на следните въпроси: с калкулатор или компютър ще ходят хората всеки ден в магазина? Може ли специалист да упражнява своята професия, без да е запомнил основен фонд от формули и правила за своята дейност? Може ли човек да се развива като интелект, без да запомня, съхранява и възпроизвежда най-важната учебна материя? На „консерваторите” също ще бъде трудно