Психоаналитичен подход относно психичното развитие

РЕФЕРАТ
по
Възрастова психология
На тема:
“Психоаналитичен подход относно психичното развитие.“

Психоанализа:
Основоположник на психоанализата е Зигмунд Фройд. Психоанализата е психологична теория, терапия и анализ, която е била развита от Зигмунд Фройд. Той е създал всички теории и методи на психоанализата през последните десетилетия на XIX век (1856-1939). Психоанализата е метод от психотерапията, който става по – известен прези ХХ век. Чрез психоанализата се обозначават теории и методи използвани за връзки, които определят човешкото поведение и функции. Отначало основна задача на психоанализата е било откриването на травматични спомени, по- късно на търсенето на част от тези спомени, който не са истински, а просто фантазия. Психоанализата на Фройд е специфичен тип терапия, при която пациентът казва на глас своите мисли, фантазии и сънища. След като психоаналитикът води записки, той формулира конфликтите, който предизвикват проблемите на пациента. Фройд успява да помогне на пациента и да намери решение на тези проблеми.
Според Мур (1968г) психоанализата има три основни приложения:
Метод на изследване на ума.
Систематизиран набор от теории за човешкото поведение.
Метод за лечение на психологически или емоционални заболявания.

В „Траур и меланхолия” от 1917 година Фройд предполага, че депресиите са причинени от гняв, който е в резултат на вина към себе си.
В „Детето е бито” от 1919 година Фройд обръща внимание на проблемите за саморазрушителното поведение (морален мазохизъм) и сексуалният мазохизъм. Постепенно Фройд изпитва недоволство от това, че разглежда само оралните и сексуалните мотивации на поведението и той се обръща към силата на идентификацията. Тогава Фройд предлага нагонната си теория за сексуалността и агресията в „Отвъд принципа на удоволствието”, за да обясни човешката разрушителност.
Между 1900 и 1923 година психоаналитичното движение се развива и укрепва теоретично и клинично. В “Тълкуване на сънищата” Фройд разглежда склоността на сънищата да „образуват нови цялости” от отделните елементи или някой елемент който няма последствия в съня „изглежда най-ясен”. Така се превръща в най – важната характеристика на съня или това Фройд нарича „изместване”.
В своята психопатология Карл Юнг въвежда комлекс като връзка между афекта и мисълта. В следващите 7 години, Юнг става политически лидер на движението и наследник на Фройд. През 1912година става поврат между Фройд и Юнг, поради неразбирателство за религията, мистицизма и митологията. Фройд