Психологически закономерности на логическото познание в учебно-възпитателния про

Психологически закономерности на логическото познание в учебно-възпитателния процес

Мисленето е процес на проникване в същността на предметите и явленията, в същността на техните връзки и взаимоотношения. То е процес на сложна преработка на сензорния познавателен материал, придобит чрез усещанията, възприятията и представите в идеални образи, понятия, съждения и умозаключения. Трансформирането на тези образи в абстракции е процес на опосредствано, на обобщено отражение на обкръжаващата човека природна и обществена действителност. Чрез този процес, осъществяван чрез мисловните операции анализ, сравнение, синтез, обобщение и абстракции, систематизиране, класифициране, конкретизация, интеграция, диференциация, антиципация, транслация, интерполация, вербализация, структуриране на сензорния материал, се прониква в същността на предметите и явленията, в същността на техните взаимоотношения. Онова, което човек не може да получи чрез сетивно познание, той го получава чрез логическото познание.
Отдавна е установено, че мисловната дейност на човека е диалектически процес на взаимодействие между сензорно и абстрактно логическо познание. Познанието само условно се разделя на две степени - сетивно и логическо. Всъщност то е единен процес, в едната част на който преобладава сетивното, а в другата - логическото познание. Като единен процес по-правилно е той да се анализира от гледна точка на типа мислене, което се осъществява в различните негови етапи. Тъкмо типът мислене - емпирично и теоретично, има значение за равнището на познавателния процес в обучението, за ролята на обучението за развитието на мисленето на учащите се.
Емпиричното мислене отразява свойствата на предметите, които непосредствено въздействат върху анализаторния апарат на човека. По емпиричен път човек отразява в елементарни познавателни форми, в усещания, възприятия и представи свойствата на предметите и явленията. По емпиричен път се установяват факти, данни, които още в етапа на сетивното познание се подлагат на обработка чрез елементарен анализ, сравнение, синтез. Емпиричното познание обаче не може да отрази вътрешните закономерности, същността на предметите и явленията, на връзките между тях, без качествен логически анализ. Ето защо, емпиричното познание, откъснато и изолирано от теоретичното, дава ограничени познания за природната и обществената действителност, а като образователна практика ограничава развитието на мисленето на учащите се.
Теоретическото мислене е опосредствано отражение на предметите и явленията, проникване в тяхната същност и висш анализ, сравнение, синтез на емпиричния познавателен материал. Теоретическото мислене е обобщено отражение на свойствата и качествата на предметите, което коригира, а понякога и подобрява качествено картината на света, представена чрез