Съединението на България

В първите години след Освобождението радостта от свободата се примесва с дълбоко
разочарование от разпокъсването на българските земи. Решенията на Берлинския
конгрес придават висок емоционален заряд на борбата за решаване на “общонародния
въпрос”, в която хладните доводи на разума остават на заден план, изместени от
емоциите. Но желанието на българите за обединение се сблъсква с недовършеното
освобождение и на другите балкански народи, станали заложници в сблъсъка на
интересите между европейските държави. Българите в Македония продължават да се
борят за присъединяване към Княжество България, но по-близо до тази възможност се
оказват жителите на Източна Румелия.
1. Подготовка и осъществяване на Съединението
През 1884 г. изтича мандатът на Алеко Богориди като управител на Източна Румелия.
Либералите искат той да получи втори мандат, но Русия успява да наложи
кандидатурата на Гаврил Кръстевич. Така се променя съотношението на политическите
сили – с подкрепата на новия управител Кръстевич и с лозунга за Съединение
Народната партия печели и изборите, проведени през септември 1884 г. Но в средата на
80-те години външнополитическият климат е различен и Русия не е склонна да
подкрепи обединение на България. А тъй като Народната партия не може да се
противопостави на Освободителката, тя се принуждава да се откаже от обещанието си,
затова е наречена “лъжесъединистка”. А Либералната партия получава възможност да
застане начело на съединисткото движение.Идеята за обединение е жива във всички
български земи. През 1880 г. тя се подема от т.нар. македонски комитети, създадени в
София, Варна, Русе. Водеща при тях, както личи и от наименованието им, е тревогата
за съдбата на българите в Македония. През 1885 г. нещата се променят в благоприятна
посока, но само във вътрешнополитически план. Но нито една велика сила не е
заинтересувана от някаква значителна промяна в положението на Балканите.
Независимо от това българските националреволюционери от предосвобожденския
период решават, че времето за изчакване е изтекло.Захари Стоянов, апостол от
Априлското въстание, създава през февруари 1885 г. в Пловдив Български таен
централен революционен комитет (БТЦРК). Основната задача и на този комитет (както
и на всички останали) е да подготви освобождението на македонските земи, а след това
да се погрижи за обединението на Източна Румелия с Княжество България. Но оценката
на ситуацията в средата на 1885 г. кара БТЦРК на заседанието си на 25 юли в с. Дермен
дере (дн. Първенец) да изостави първата цел като нереалистична и да съсредоточи