Съвременни образователни парадигми

Съвременни образователни парадигми

Парадигма - озн. образец, модел, метод за постигане на определени цели или най-общо модел на мислене в опр научна област. Понятието има гръцки произход и е едно от осн понятия на съвременната философия на науките. Първоначално с него се обозначават съвкупността от обеждения, ценности, методи, технически средства, които са приети от научната общност за осъществяване и продължаване на научната традиция в дадена научна област. Първоначално това понятие се използва в природомат науки. След това преминава в другите науки и се определя като модел или пример за преобладаващия начин за решаване на научни проблеми. С развитието на науките към научните парадигми се прибавят и парадигмите на общоприетите практики. Парадигмата е философска и теоритична рамка на научна школа или дисциплина, в която са формулирани теории, закони, обобщения и експерименти в тяхна подкрепа. Парадигмата търси отг на въпросите- какво трябва да се наблюдава и изследва, как да се структурират изследователските въпроси, как да се проведе експеримента, как да се интерпретират резултатите от експеримента.
Според Томас Кун развитието на науката преминава през няколко периода. Първият период е до появата на парадигмите. Вторият период той я опр като нормална наука, т.е. Господство на парадигмите, трети период е кризис на парадигмите, четвърти период е научна революция. В педагогиката парадигмите могат да се обособят в 3 групи: 1-парадигми на възпитанието 2-парадигми на обучението 3-парадигми на образованието
Според факторите на развитие съществуват 4 основни парадигми на възпитанието:
- Антропологическа. Антропологията е наука за произхода и развитието на човека, рода, обществото и на културата. При тази парадигма се признава равнопоставено действие на биологическите и соц фактори в развитието на човека.
-Аксиологическа парадигма- наука за ценностите, разглежда възпитанието като част от културата, кояп съдейства в най-виспка степен за облагородяване и хуманизация на соц условия на живот и чов. взаимоотношения
-Акмеологическа- раздел от психологията на развитие, която разглежда закономерностите и механизмите на индивидуалното развитие на личността.Според акмеологическата парадигма човек трябва да получава максимална помощ за разкритие на своята индивидуалност и реализация на потенциала
-Комуникативна парадигма – изисква да се осигурява комуникация,общуване,взаимно усъвършенстване на хора от една предметна област с приблизително еднакво ниво на развитие,чрез обмен на инф.,знания и умения.
Втората група парадигми са според водещите възпитателни взаимоотоношения или според стила на възпитание.
1.Парадигмата на авторитарното възпитание - се характеризира със строга дисциплина насочена към правила и ограничения по отношение на