Скулптура – видово и жанрово разнообразие, изразни средства, материали и техники

Скулптура – видово и жанрово разнообразие, изразни средства, материали и техники

Скулптурата (от лат. skulptura – изрязване, изсичане, ваятелство) е вид изобразително изкуство, което се различава съществено от останалите (живопис, графика) поради факта, че скулптурното произведение съществува в пространството като триизмерен обект. За разлика от другите, то не е двуизмерно отражение на действителността, а представлява реално съществуваща материя с художествена стойност. Често скулптурата се определя като пластично изкуство. Под пластика се разбира хармоничното съчетаване на обемните форми, плоскостите и пропорциите, изразителното предаване на жестовете, движенията, вътрешната конструкция на обекта.
В зависимост от начина на изграждане на формата в пространството скулптурните произведения се делят на кръгла пластика и релефна скулптура.
Кръглата скулптура има възможност да се види от всички страни. Поради тази причина скулпторът при създаването на творбата е длъжен да разработи внимателно всеки важен детайл и да вземе под внимание всяка промяна на гледната точка и на посоката и силата на светлината, тъй като тя е определяща за този вид изкуство. Кръглата скулптура, от своя страна, може да се разглежда като компактна или разчленена, в зависимост от начина на построяване и съединяване на отделните елементи.
При релефната скулптура възприемащият наблюдава фронтално произведението, тъй като пластичният образ е изграден обемно, но върху равнинна плоскост. Самият релефен образ също е триизмерен, но обстоятелството, че в даден момент той се свързва с тази плоскост е причина формата да се съкрати и прелее с плочата. В зависимост от това до каква степен релефът се издига над основата си различаваме: орелеф (висок релеф), барелеф (нисък релеф), плосък и вдлъбнат релеф.
При орелефа формите търпят незначително съкращение, доближават се много до кръглата скулптура. В някои случаи се допускат отделни части или детайли да са извън релефната плоча, но това са изключения спрямо цялостното изграждане на релефната композиция.
Типично за барелефа е, че при него формите са издадени малко над равнинната повърхност и съкращението е по – голямо. Най – близките до зрителя части се моделират като най – изпъкнали, а по – далечните – като по – ниски.
Плоският релеф (известен и като „египетски”) представлява издалбана в плоскостта контурна рисунка.
Вдлъбнатият релеф може да се определи като негативен на изпъкналия (барелефа). При него най – дълбокият участък в плочата е равносилен на най – изпъкналата част на изобразения обект.
Друго съществено деление на скулптурата е според идейният и замисъл и предназначение. По този критерий