Специфични жанрове в изобразителното изкуство

Специфични жанрове в изобразителното изкуство

Още от най – ранните находки в сферата на изобразителното изкуство проличава възможността и необходимостта от класифицирането на художествените произведения по определени критерии – с цел по – лесното им анализиране и възприемане. Става въпрос не за характеризирането им като вид изкуство, а за жанровата им принадлежност. В Европа през ХV – ХVІ в. започва да се оформя това вътрешно подразделение на различните видове изкуства. През ХVІІ – ХVІІІ в. френската класическа школа утвърждава понятието „жанр” и създава определена жанрова система. Чрез тази система художествената творба се разглежда като образно – композиционна организация на пресъздаваната действителност чрез средствата живописта, графиката и скулптурата. Класическите жанрове в изобразителното изкуство са: натюрморт, пейзаж, портрет, интериор и фигурална композиция. Те са присъщи главно за кавалетното творчество и най – вече за живописта и графиката. За приложното (монументално) изкуство са характерни специфични жанрови разновидности – напр. за монументалната живопис такива са мозайката, витражът и т.н.; за приложната графика – плакатът, запазената марка и др.; за монументалната скулптура – паметниците с изображение на бюст, глава, маска и т.н. В процеса на развитие и усъвършенстване на изкуството някои от жанровете загубват в определена степен значението си (напр. митологичните и религиозни сюжети във фигуралната композиция), други – се променят (често става съчетаване на различни жанрове като: портрет и пейзаж, интериор и натюрморт, портрет и натюрморт и т.н.).
Натюрмортът (от фр. nature morte – мъртва природа) представлява изобразяване на предмети от ежедневието – домакински съдове, плодове, дивеч, вази с цветя и др. под. Като самостоятелен жанр се обособява едва през ХVІІ век, когато интензивно творят майсторите от холандската, фламандската, испанската и др.школи. Той е един от най – популярните жанрове в живописта. Среща се и при графиката, но не е присъщ за скулптурата. Много важна за натюрморта е средата, в която са композирани предметите. В някои случай те могат да заемат почти цялата рисувателна площ – тогава те са с по – едри размери и с повече акценти и детайли по тях. Другата възможност е да са с по – малък формат и в композицията да е включена и повърхността, върху която са поставени – стол, маса и т.н.
Може да присъства и драперия (нагънато платнище), цветът и структурата на която да спомага за по – доброто открояване на предметите. При рисуването на предметите от натура има три зони, на които трябва да се отдели внимание, за да се получи правилно композирана и уравновесена творба. Това са: композиционният център, намиращ се обикновено в центъра на рисувателната повърхност и целящ привличане на вниманието на зрителя; разполагането на