Стихотворна структура

Русенски университет ,,Ангел Кънчев‘‘
Факултет: Природни науки и образование

Реферат
по
Литературознание
На тема:
„Стихотворна структура“

Изготвил:Проверил:
Станислава Петрова
Специалност:ПНУП

Русе 2013
При обикновенния говор думте най-често се подреждат с оглед на изразения смисъл. Така е и при научната реч. При худижествената реч съществуват закономерности с цел да се предаде по-вълнуващо и интересно мисълта и да се постигне външна красота на фразата. Външната е във връзка със съдържанието и образността. Постигнатото в звуково отношение е допълнение към цялото. Слива се с него, става негова реч, има уравновесяване на синктактичните цялости, обособени в паузи, с особена интонация. При обикновенния говор няма система в подреждането на сричките ,не се гледа характера и броя им. При стихотворното изграждане има системно редуване на различна система. Отделните способи на ритмичната организация стават закономерно явление когато разкриват логическото съдържание. Случайната поредица се заменя със сложна организация. В нея има ударения върху някой срички, думи и фрази. Важни са разделянето на строфи и стихове, ритмуването, синкратичното изграждане и интонацията.Те са важни, не само заради благозвучието, а и заради изграждането на образите, за смисъла на творбата и изразеното емоционално състояние.
Ритмично – строфичното оформяне се определя от съдържанието и емоционалното отношение. Например ако си представим, че някое произведение е написано в друг размер и друга строфика, може би смисълът няма да е същият, защото понякога и най-малките промени на думи и зрази оказват влияние върху подтекста. Те имат ново преносно значение. Ако разликата в ритмичната организация е по – голяма, тогава има по – голямо различие. При изграждането на една творба, поетът не се води само от изискванията на стихотворната форма която е избрал, а и често той има замисъл, която се оформя постепенно и има свое звучене и организиране в езиково – ритмично – строфичната реч.Не бива да се смята, че всяко стихотворение има винаги определена ритмично – строфична система. Подборът на стихотворно – техническата форма е случаен. Той се дължи на литературно влияние, на навик или защото творбата възниква в друга стихотворно – техническа организация.
В „Евгений Онегин“ Пушкин прави следната аналогия: пламък и лед, стих и проза. Той хиперболизира. Акцентирането на преживяванията в лириката създава такава съдържателност, която се различава от повествователното изложение. Тези особености определят кондензираността на