Свободното време на ученика - авт. Е. Василева

Организация на извънкласната и
извънучилищната дейност
Тема 1
Извънкласната и извънучилищната дейност и
неформалното образование
Под формално образование най-често се разбира това
образование, което се получава в институционално изградените
учебни заведения – училища, колежи, лицеи, университети. Те са
регламентирани от закони, правилници, наредби и инструкции.
Възрастовите ограничения са от 6-7 години до 25 години. Учебното
съдържание е стриктно определено в учебни планове и програми.
Образованието се завършва с получаване на официален документ –
диплом, свидетелство, сертификат, който осигурява определени
права на лицето.
Според специализираната литература терминът “неформално
образование” се счита за официално въведен и признат във връзка с
проведената през 1967 г. Международна конференция на ЮНЕСКО,
посветена на световната криза в образованието /във Вирджиния,
САЩ/. В заключителния документ на конференцията се използва
понятието “неформално образование” за очертаване на актуалната
по-широка практическа територия на образователните дейности и
услуги, включваща и тези, които се реализират извън рамките на
училищните институции или регламентираните чрез държавните
стандарти степени на образование.
В Доклада на Международната комисия за образованието през
1996 г., известен като доклада Делор, се поставя отново въпросът за
разширяващото се влияние и проявления на образованието, като се
определят четири негови приоритети:

Учене за нови знания;

Учене за правене;

Учене за съвместно живеене;

Учене за да бъдеш.
Засилва се интересът към неформалното образование и то се
превръща в ключово понятие за много международни и български
документи.

В исторически аспект съществува практика на неформално
образование в България преди появата на училищните институции.
Образователно-възпитателни дейности са извършвани от български
културно-просветни дружества и школи,