В лунната стая - театрално представление за НУ

В ЛУННАТА СТАЯ
Валери Петров
Разказвач: Предствление сега ще има – повярвайте във чудесата!
На децата светлата пиеса весело изгрява в тъмнината.
В нея винаги е хубав краят, чувствата са пламенни и чисти.
В нея по веднъж играят даже най-великите артисти.
Пеят своята неповторима песен и за нея свършек няма.
Нищо, че артистите са малки, предствление ще има.
А сега чуйте какво се случи с едно момиченце, което...Но най-добре е да започнем
разказа си в стихове. И така, представете си, че...
Над града се е стъмнило, девет е вече.
А там, от прозореца, едно малко човече,
Росица на име, от трети клас само,
(макар да изглежда на ум по-голямо),
затворено в клетка от сиви панели,
се вглежда с надежда към спирката
с надежда: не е ли това майка му, долу,
до кварталната фурна- защото тя днеска била е дежурна.
Но не, не е майка му, непозната жена е...
И какво да прави то вече не знае...
И ето, наляга го скука зловеща.
А понеже е девет полека отсреща
на съседните блокове между двата квадрата,
вижте вече се готви да изплува луната.
(Телефонен звън)
Роси: Ало... Да, ама кога скоро?... Цял половин час?...Няма, ще те чакам!...Да, изсвирих ги
15 пъти!...Кога съм те лъгала?...Добре, още пет пъти, но да знаеш, че ако след половин час
не се върнеш, утре няма да ти говоря целия ден! Ще навия будилника, за да видя кога ще
си дойдеш!...
(Навива будилника и сяда на пианото. Свири, бърка, ядосва се.)
Роси: Няма да свиря! Мразя те! Ще те направя на парчета! Ще ти счупя зъбките- и черните,
и белите! Ще те ритна! Ще те застрелям!
(Странен човек с цилиндър и фрак излиза иззад пианото)
Странния човек: Не, това вече на нищо не прилича! Отивам си! Всеки път си казваш: „Ха,
това детенце, тези пръстчета, тези очички, тук нещо има!”, почваш да се надяваш,
изтръгваш от себе си най-чистите звуци и каква е наградата? Само събираш прах!
Схванал съм се от неупотреба! Отивам си!
Роси: Ама чакай!
Странния човек: Няма чакай! Докога ще чакам?
Роси: Ама аз се ядосах не на теб, а на упражнението.
С. ч.: Ядосваш се на него, а риташ мен. Не, ужасно съм разстроен! Как искаш да свириш на