Въображението в учебно - възпитателния процес

Въображението в учебно - възпитателния процес

Въображението е психически процес на създаване на нови образи чрез преработка на представи от миналия опит на човека. Прието е въображението да се нарича още фантазия или фантазна дейност, а създаденият образ - въображаем или фантазен образ.
Кое налага изучаването на този въпрос в системата на педагогическата психология? Какво отражение върху ефективността на учебно-възпитателния процес може да даде изучаването на закономерностите на фантазната дейност на учениците?
В учебно-възпитателния процес не може всичко, което се изучава да бъде онагледено непосредствено. Не само, че не е възможно, но не е и необходимо, тъй като това би забавило умственото и цялостното развитие на учащите се. Ето защо се налага да се използват представите на учениците и от тях да се конструират нови образи, необходими за учебния процес. По този начин учениците стават субект на ново „онагледяване”, което носи белега на специфична за човека познавателна активност. Учебната дейност на учениците като специфична познавателна дейност в основата си е творческа дейност, творчески процес. Творческият процес, независимо от неговите разновидности, независимо за коя област се отнася, има единна основа: механизмът на въображението. Ето защо да се постави творчеството в центъра на образователната практика, означава да се създава неговата обща основа, да се формира основният механизъм на всички форми на творчество - фантазният процес.
Опитът потвърждава, че постиженията в творчеството на учениците са повече резултат на емпиричния подход на учителите и специалистите, които ръководят учениците. Но те могат да бъдат и много по-големи, ако научно /психологически/ се осветлява проблемът за творчеството като човешка способност и неговите психологически основи.

Закономерности на фантазната дейност в учебно-възпитателния процес
1. Фантазии образи в обучението се създават чрез аглутинация на собствените представи на учениците, придобити в учебния процес или от извънучилищните източници за информация. Тази зависимост на фантазните образи от богатството на представите, изисква да се осъществи уточняване на тези представи с оглед на равностойно участие на учениците в учебния процес; изисква насоки за конструиране в съответствие с възрастовите възможности за аглутинация на представните образи; изисква използването на подходящи начини за „оживяване” на наличните представни образи; изисква „проверка” на реализма на образите, които учениците вече са си създали, на онази фантазна дейност, която предшества организирания учебно-възпитателен процес.
2. Фантазии образи в обучението се конструират чрез ползване на чужди образи, фиксирани в картини, схеми, текстове,